През 2025 г. пазарът на земеделска земя в България навлиза във фаза на стабилизация, но локалните динамики чертаят съвсем различна картина за отделните региони. Докато средната цена на декар в страната отбелязва спад, област Пловдив се откроява с осезаем ръст, подхранван от специфични местни фактори и промяна на инвестиционния интерес.

Общата тенденция за България показва успокояване на пазара след дълъг период на поскъпване. Средната цена на сделките със земеделска земя през 2025 г. възлиза на 750 евро за декар, което представлява леко отстъпление спрямо нивата от 772 евро/дка през предходната 2024 г. Това намаление обхваща някои от водещите аграрни райони като Североизточния, където земята остава най-скъпа въпреки спада, и Северен централен район.

Специфично при нивите, които формират основната част от пазара, националната статистика отчита спад от 3.3%. Успоредно с цените на придобиване, секторът регистрира и сериозно свиване при арендите – с 12.1% средно за страната, достигайки нива от 51 лева (около 26 евро) на декар.

Една от съществените причини за по-ясната и обективна картина на пазара през тази година е мащабна методологична промяна. От 2025 г. Националният статистически институт (НСИ) вече не разчита на анкетни проучвания, а черпи данните си директно от Агенцията по вписванията и Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Тази интеграция на административни регистри елиминира субективния фактор и отразява напълно реалните и вписани пазарни транзакции.

На фона на националния спад, област Пловдив демонстрира устойчиви сделки. Средната цена на земеделската земя в цялата област се покачва от 530 евро/дка през 2024 г. на 582 евро/дка през 2025 г. Този ръст отблизо 10% крие зад себе си сериозна разлика в ценообразуването между отделните общини.

Традиционно, землищата в непосредствена близост до областния център държат първенството. В община Пловдив средната цена скача с 24% за година, достигайки 956 евро/дка. Това е сериозен скок спрямо 770 евро/дка година по-рано. Специално за Пловдив земеделска земя вече е изключително дефицитна, а мечтата на всеки инвеститор е да си я купи и скоро да влезе в регулация.

Веднага след община Пловдив се нарежда община Куклен с 901 евро/дка (спрямо 878 евро/дка през 2024 г.). Тези високи стойности са ясен индикатор, че интересът към парцелите в тези общини не е продиктуван единствено от земеделски нужди, а е силно повлиян от индустриалното развитие на региона и потенциала за промяна на предназначението на земята.

Отличник по скок на цените през настоящата година обаче е община Първомай, където стойностите се изстрелват от скромните 271 евро/дка през 2024 г. до 591 евро/дка през 2025 г. Значително поскъпване се отчита и в общините Брезово (от 540 на 703 евро/дка), Калояново (от 517 на 695 евро/дка) и Марица (от 517 на 650 евро/дка).

Не всички части на Пловдивско споделят възходящия тренд. В някои от традиционните и силни земеделски райони се наблюдава рязко охлаждане на цените. В община Садово средната цена пада от 778 евро на 511 евро за декар. Подобна е ситуацията в община Стамболийски, където спадът е от 726 на 529 евро/дка. Отстъпление има и в Карлово (спад до 484 евро/дка от 612 евро/дка през предходната година), както и в Кричим, където сривът е най-осезаем – от 659 на едва 277 евро за декар.

Дъното на пазара в областта логично се оформя от планинските терени – в община Лъки сделки се сключват на символичните 45 евро за декар.

Интересен феномен, който остава извън статистиката е, че често земеделските имоти в зони като Пловдив и община Родопи са с ниска данъчна оценка и там купувачът и продавачът често се разбират да бъде доплатено над официалната стойност на сделката. За съжаление това изкривява сериозни реалните данни и може да се окаже, че в тези зони земеделската земя е доста по-скъпа от обявеното осредняване, направено на база данните в Имотен регистър и действителни сделки.  

Данните за 2025 г. категорично показват, че пазарът на земеделска земя вече не расте еднопосочно. Докато националните средни стойности се коригират леко надолу, микропазарите като този в Пловдив доказват, че специфичната локация, развиващата се инфраструктура и конкуренцията за терени извън стриктното земеделие са факторите, които продължават да диктуват правилата на играта и да генерират ценови пикове.