Автор: Мария Владова

Има публикации, които четеш като журналист. Проверяваш фактите, редактираш текста и продължаваш към следващата  новина. А има и публикации, след които просто затваряш очи. Защото знаеш хората зад всяка дума. Мария е съученичка и състудентка на дъщеря ми. Виждала съм я като безгрижно момиче, а днес я виждам като майка, която вече четири години води най-тежката битка - битката за своето дете. Признавам, че дълго гледах снимките на малката Ивет и не можех да започна да пиша. Защото това не е просто поредната история за болно дете. Това е история за родители, които всяка сутрин се събуждат с една-единствена мисъл - как да направят живота на дъщеря си малко по-добър. И ако с тази публикация успеем да помогнем дори с малко, тя ще е изпълнила най-важната си цел, пише GlasNews.

През последните четири години нейното семейство е живяло в свят, за който никой родител не е подготвен. Свят на болници, тежки диагнози, безсънни нощи, безкрайни изследвания и надежда, която всеки ден трябва да бъде изграждана отново.

Майката на Ивет - Мария Калева - за първи път намира сили да разкаже публично през какво преминават.

„Много от вас не знаят през какво премина нашето семейство през последните четири години. Не защото не сме искали да споделим, а защото болката беше твърде голяма, за да можем да я изречем.“

Всичко започва, когато Ивет е още бебе. Само за дни животът на семейството се преобръща. Следват четири месеца в болница и страшната истина - момиченцето е родено с две изключително редки генетични мутации, довели до микроцефалия, тежка епилепсия и сериозни неврологични увреждания.

Днес Ивет е на четири години. Храни се чрез гастростома, спазва специална кетогенна диета и ежедневно приема три антиепилептични медикамента. Дълго време почти не е проявявала интерес към света около себе си, а развитието ѝ сякаш е спряло още в най-ранна детска възраст.

Но за своите родители тя никога не е била диагноза.

„Тя е нашето слънце. Нашият смисъл. Нашият ангел.“

Две години семейството ежедневно провежда традиционна рехабилитация. Усилията са огромни, но резултатите - почти незабележими. Когато вече започват да губят надежда, откриват терапия, основана на принципите на невропластичността. Тогава идват първите малки чудеса.

Ивет започва да гледа по-осъзнато, да търси контакт с очи, тялото ѝ се отпуска, сънят ѝ се подобрява, епилептичните пристъпи намаляват. За хората отстрани това може да изглеждат дребни промени. За нейните родители това са победи, които не могат да се измерят с нищо.

Днес те вече не търсят съжаление. Търсят шанс. Защото терапиите, които дават надежда на Ивет, струват много повече, отколкото едно семейство може да понесе само.

Най-трудното в тази история не са диагнозите. Най-трудното е да си представиш как четири години всеки ден се бориш за най-малката усмивка на детето си, за един поглед, за едно движение, за още една крачка напред. И въпреки всичко не се отказваш.

В публикацията си Мария отправя молба към всички, които могат да помогнат. Ако не с дарение - поне със споделяне. Защото понякога именно едно споделяне стига до човека, който може да промени нечия съдба.

Дарителска сметка:

IBAN: BG53FINV91501317955244
Банка: Първа инвестиционна банка (Fibank)
Титуляр: Ивет Георгиева Калева
Основание: Дарение за Ивет

Revolut: georgiuvtb

Рядко си позволявам да моля читателите за нещо. Днес го правя. Не защото Мария е близка до семейството ми. А защото всяка майка на нейно място би направила същото - би се борила до последния си дъх за детето си. Ако можете - помогнете. Ако не можете - споделете. Нека историята на Ивет стигне до хората, които могат да ѝ подарят още надежда.