Боговете го аплодират, върховете го управляват!

Автор: Георги Анастасов 7023
Боговете го аплодират, върховете го управляват!

Познавам Боян и се гордея с този факт. Човек – колкото голям и висок, толкова приветлив и земен, с невероятна харизма и космически интелект. Напълно отговарящ на прозвището Съни /слънчев/ - усмивката не слизаше от лицето му, сигурно все още е там.

Запознахме се преди 2 години на улично кафене на кръстовището на бул. „България“ и „Победа“  срещу хотел „Санкт Петербург“. Тъкмо се беше върнал от експедициите си до Анапурна и Макалу и трябваше да се види с библиографа на българския алпинизъм доц. Сандю Бешев относно книгата си „Първите седем“, която впоследствие издаде. Двамата - изключително близки, големи приятели. Доц. Бешев ме покани и мен там, запозна ни, уреди ми интервю с Боян – едно от най-хубавите интервюта, които съм правил – истинско преживяване. Разговорихме се на по бира. Боян разказваше перипетии от експедициите си, аз включих диктофона и записвах. Времето обаче не стигна. Разбрахме се да довършим интервюто по телефона.

Цял живот няма да забравя разговора ни от разстояние няколко дни по-късно. Докато говорехме близо час – гледах все още заснежените върхове на Стара планина, които се виждат от прозореца ми. Ето какво ми каза Боян:

За началото:

През 1990 г. отидох на един двуседмичен трекинг в Казахстан. Там изкачих няколко 4-хилядника и осъзнах, че това е средата, в която искам да бъда. Тази eкспедиция ми показа, че планината е огромна и има какво да правя там.

За най-трудните

К2 е много алпийски. При него единственото равно място е на самия връх. Постоянно си в стрес, тъй като пропастта под теб се увеличава непрекъснато. Това те депресира. Там не могат да отидат случайни хора - бизнесмени или адвокати, катерещи Еверест, който не е толкова труден технически. Но в Топ 3 по трудност е и Кангчендзьонга. Масивът му е гигантски. 4 осемхилядни върха един до друг. Издига се като планинско чудовище, не съм виждал друг такъв. Отделно, той е най-източният от осемхилядниците и от него започват ветровете. Там ми беше най-трудно. Големината ме смазваше, чувствах се като малка прашинка. Не мога да го изтрия от паметта си.

За халюцинациите на 8000 метра

Преживявал съм само звукови такива. На Макалу например ме събуди един глас и ми каза: Ставай, Петров, твой ред е! Между другото, даваше хубави команди.

За самотата там горе

Никога не ми тежи. Знам, че там съм известно време и ще се прибера. По-скоро самотата ме концентрира върху целта. Хората казват, че ако не споделя, човек се чувства зле. На мен ми е добре да бъда сам. Да остана сам със себе си, с мислите си, с живота ми до момента. После с кеф се връщам обратно и се социализирам. Психологически ми действа като разтоварване и зареждане. Никога не съм си задавал въпроса какво правя там. Зная си, че това ми е работата. Правя я с кеф и се чувствам неспокоен, докато не я свърша.

За страха и играта със смъртта:

Винаги съм се доверявал на страха си. Ключово е да го запазиш, защото той те спасява. Няма безсмъртие и страхът е този, който те спира и ти пречи да направиш онази крачка към вечността. Играеш тото - 50 на 50. Гледаш да не прекрачиш границата. Но там не мисля за смъртта, само за страха. Това е едно от малкото места, в които страхът е полезен, спасява те и ти трябва да се научиш да му вярваш.

За върховете:

Оценявам, че върховете са напълно неподвластни на човешката природа и психика. Те са над нас. Аз просто успявам да се промъкна между благоволението им. По-скоро те ме управляват, а не аз тях. Те са господарите. Искам да мина между капките и да се прибера жив и здрав. 

По-рано, в края на 2014 година, Боян заслужи място в Топ 10 на анкетата за спортист номер 1 на България – след като само в рамките на 100 дни заформи своеобразен хеттрик от осемхилядници, изкачвайки два от най-трудните – Кангчендзьонга и К2, гарнирани с Броуд Пик по средата. Тогава някои видни наши спортисти си позволиха да оспорят мястото му в класацията с довода, че алпинистите не пълнят зали и стадиони. Боян им отговори: На спортистите им ръкопляскат пълни зали и стадиони, на нас ни ръкопляскат боговете.

Рак, диабет, жестока катастрофа – Боян премина през всичко това. Защото трябваше да следва съдбата си, с която се разпореждат само и единствено боговете. И защото е човек от друга лига.

Все още имам телефона му в указателя си. Нямам намерение да го изтривам…

Подобни новини

Вашият коментар през Facebook

Новини Trafficnews logo

Изпрати новина