Екип от учени разкри биологичен механизъм, който засилва страховитите спомени на хората.

Способността на човека да изпитва страх е от съществено значение за избягване на животозастрашаващи ситуации в настоящия момент и в бъдещето. По този начин се изгражда и инстинкта за самосъхранение на хората.

В някои случаи обаче по-силните чувства на страх могат да бъдат причина за поява на психично заболяване. При някои състояния, например посттравматично стресово разстройство и други разстройства, свързани с тревожност, реакциите на страх са прекомерни, продължават по-дълго от нормалното и в моменти, когато не са необходими.

Това е причина за силно безпокойство, въпреки че опасността вече не е налице, което може да засегне нормалното здраве и качество на живот.

Според изследователите някои хора имат по-голяма склонност към развитие на патологични страхове, което най-вероятно се дължи на нарушения в начина, по който мозъкът обработва страховите спомени.

Възприятията за страх се осъществяват от мрежа от неврони, които осигуряват сигналите между фронталните лобове на мозъка с амигдалата. При хора с посттравматично стресово разстройство и други тревожни разстройства се наблюдават промени във връзките между тези мозъчни структури.

Въпреки това конкретните молекулни механизми, които са отговорни за страховитите спомени не са известни.

Поради тази причина екип от изследователи на Университета Линкьопинг в Швеция проследяват действието на конкретни молекули в мозъка на човека.

Специалистите изследват протеин, известен като PRDM2. Той представлява епигенетичен ензим, който потиска експресията на много гени. Предварително е установено, че нивата на PRDM2 са по-ниски при алкохолна зависимост, което е причина за преувеличени реакции на стрес сред тези хора.

В много случаи алкохолната зависимост и свързаните с тревожност състояния се наблюдават едновременно. Според изследователи това се дължи на общи механизми зад различните състояния.

В настоящото проучване е изследван ефектът от намалените нива на PRDM2 върху начина, по който се обработват спомените за страх и се превръщат в трайни. Процесът на превръщане на новите спомени в трайни се нарича консолидация.

От получените резултати специалистите стигат до заключението, че понижените нива на PRDM2 засилват консолидацията на спомените, свързани със страх. Тези промени водят до повишаване на активността на нервните клетки, които свързват фронталните лобове и амигдалата.

Изследователите идентифицират и други гени, които са засегнати при по-ниски нива на PRDM2.

Проучването е публикувано в сп. Molecular Psychiatry, цитирано от puls.bg