Роденият в Пловдив през 1896 г. художник Цанко Лавренов не успява да получи художествено образование. Като самоук художник, търсещ своя собствен творчески път, Цанко Лавренов първоначално "рисува както може, сам, по усет, по собствен избор". "Много трудно е било на младия самоук художник да се ориентира бързо и да намери сам правилен път на художествено развитие" (Мара Цонева). Затова най-ранните му творби представляват едно преминаване през различни стилове - от наивно-реалистичен до модерния по онова време сецесион, но още тогава Цанко Лавренов съзнава, че това е най-лесният път, по който можеш да се плъзнеш към подражателство. Той чувства, че западните модерни художествени течения, колкото и да са популярни в България, остават чужди за неговия дух, защото са посети и отгледани на чужда почва. Те не носят в себе си онова, което се съдържа в понятията "родно българско", затова младият художник се оглежда в българското църковно изкуство от последните няколко века.

Цанко Лавренов започва да обикаля из близките на Пловдив манастири. Често посещава Бачковския манастир, където освен стенописите, изучава и ръкописите в манастирската библиотека, изпъстрени с миниатюри. Пловдивските църкви издигнати през Възраждането също стават обект на неговите изследвания. Неколкократно посещава Рилския манастир. В процеса на това търсене той открива своя истински учител - Захарий Зограф.

"Стенописите на Захарий Зограф в Бачковския манастир бяха истинско откровение за мен. Това беше пътят, който търсех и по който исках да вървя", споделя сам художникът. Той е впечатлен от вписването на светските портрети на възрожденски българи със специфичното за тяхното време облекло в манастирската среда и иконографския канон.

Следвайки Захарий Зограф, Цанко Лавренов постепенно започва да оформя и своя "иконен" стил. Първата работа, която му носи известност е акварелната рисунка "Иконописец", от 1926 г., изпълнена в традицията на средновековната миниатюра. Скоро след нея се появяват и първите пейзажи от Стария Пловдив и Рилския манастир, създадени в споменатия вече стил. Пейзажите от Рилския манастир поставят началото на един дълъг манастирски цикъл, връх в който ще бъдат пейзажите от Св. Гора.

Света Гора, където художникът пребивава през 1935/36 г., оказва силно влияние върху него. Цанко Лавренов прекарва дълго време в манастирските библиотеки, наблюдава иконите и стенописите, става свидетел на живота на атонските монаси. Всичко това неусетно и за самия него се запечатва в сърцето и душата му.

Автор на текста: Отец Емил Паралингов, част от статия в „Православен вестник“