Важни събития са станали на днешната дата 5 май в световната история, включително и в България.

На този ден през 1876 година при потушаването на Априлското въстание приключва Баташкото клане. Продължава от 1 до 5 май.

148 години стават от една от най-кървавите дати в българската история. 

Унищожена е по-голямата част от българското християнско население в село Батак при потушаването на Априлското въстание. Баташкото кла е извършено от османски башибозук от съседните помашки села под прякото командване на Ахмед ага Барутанлията. След клането той е осъден и изпратен на заточение в Диарбекир, но по-късно е помилван от султан Абдул Хамид II. Според различни оценки, между 1400 и 5000 души от селото са избити.

След ислямизирането на Чепинската котловина през 15 – 17 век, Батак е обграден от помашки села и остава един от малкото християнски „острови“ в Родопите. Революционен комитет в града е основан от Панайот Волов на 21 февруари 1876 г. Председател на комитета е Петър Горанов, който взема участие на събранието в Оборище. Турските власти подозират революционна активност в Батак и пращат полицейския комисар Читак Ахмед и заптиета да претърсят къщата на Горанов, хората в селото измъкват заподозрения с хитрост, като използват че той е от Кавлаковия род и вместо неговата къща, посочили къщата на Горьо Кавлаков, където не било открито нищо.

Ролята на Батак в Априлското въстание е била да заеме складовете в околните селища и да осигури провизии на въстаниците в околните територии, да блокира важните пътища и така да попречи на турските войници да получават пратки с провизии. Батак е трябвало да се справи с околните помашки села - Чепино – днес квартал на Велинград, Корово – днес Драгиново, Ортакьой – днес Костандово. Единственият проблем бил, че през цялото време на въстанието Батак е трябвало да се пази сам от турската армия, но рискът е поет.

След началото на Априлското въстание, на 20 април 1876 г. част от въоръжените, боеспособни мъже от населението на село Батак, водени от войводата Петър Горанов, Войводата Стефан Трендафилов Керелов-петстотник въстават срещу турската власт. Както е застъпено в плана, бунтовниците отстраняват част от турските власти, когато срещу тях е изпратена 5-хилядна армия от башибозуци, предвождани от Ахмед ага Барутанлията.

Първенците на селото и чорбаджиите решават да спасят живота на хората в града и за това извикват Барутанлията, да му предадат оръжието си, като той заявил с клетва, че ще си отиде, веднага щом получи боеприпасите на въстаниците. По време на предаването на оръжието, някои от хората в селото успели да избягат, но след това селището било обкръжено, за да не може никой да го напусне. Башибозуците се разпределили по къщите и започнали да ги ограбват. Много от по-крайните домове в селото били изгорени, а башибозуците стреляли напосоки. Хората започнали да се крият в сградите с по-здрава конструкция в селото, които щели да издържат, като църквата и училището, но и в някои от къщите на чорбаджиите. Впоследствие башибозукът извършва масово клане. Благодарение и на тези събития, светът узнава за волята за освобождение на българския народ.

В хода на въстанието църквата „Света Неделя“ била последната крепост на разбунтувалите се батачани.

Почти едновременно с разрушаването на училището, башибозуците започнали да издълбават дупки в оградата на църковния двор и да стрелят по всички там, убивали всеки който се опитал да избяга. Най-ужасната част от клането в Батак се състояла през нощта на 2 срещу 3 май в църквата „Света Неделя“ и двора ѝ.

На сутринта на 3 май, башибозукът успял да проникне в двора на църквата и да избие хората в него, но входната вратата на храма не поддала, тъй като била „задръстена“ от хората които се намирали в църквата.

„Народът бил вътре притиснат като на скенджа множество деца и недъгави умрели от задушаване; успели да влязат само ония, които можели да се хвърлят по главите на хората.“

Защитата на църквата продължила три дена, престрелките в селото не преставали, за да принудят батачани да се предадат, врагът пускал пълни с пчели кошери и запалена слама с газ в църквата, много от хората загинали заради недостиг на кислород.

Някои от нападателите се опитали да проникнат в църквата от покрива, но без особен успех, макар да постигнали няколко изстрела срещу барикадираните вътре.

В църквата нямало вода, затова барикадираните използвали зехтина от кандилата и кръвта на изкланите. Копали с голи ръце, за да намерят подпочвена вода.

На третия ден, все още оцелелите решили да излязат навън, след като разбрали, че вътре са обречени. Когато отворили портите на църквата Ахмед ага Барутанлията чакал отвън с башибозуците си. Започнало безпощадно клане, само тези, които склонили да приемат исляма останали живи а останалите били обезглавени. Ахмед ага целял да насели отново Батак с потурчените от него българи, но те се оказали недостатъчно.

След клането в църквата, Барутанлията издал заповед, всички оцелели да се съберат пред църквата, с претекст, че ще състави списък на избитите и на вдовиците. По-голямата част от оцелялото население на Батак се събрало, тъй като неявилият се щял да заплати с живота си. Явилите се били разделени на мъже и жени. Когато Ахмед ага се явил пред тях той издал втора заповед – жените да се наредят още по-надалеч от мъжете и трета да се избият останалите около 300 явили се мъже.

Същият ден още около триста други били убити при дървения мост пред училището, най-напред им се отрязвали ръцете и краката, ушите и носовете, раменете, а после ги доубивали.

По-късно, местата на клането са описани в репортажите на Джанюариъс Алойшиъс Макгахан и чрез него събитията достигат до вестниците „Дейли Нюз“ и Ню Йорк Хералд.

Според публикуван от Димитър Гаджанов официален османски рапорт най-голям брой избити от християнските села има именно в Батак, като съгласно обобщените данни за Пловдивската и Пазарджишката каза, в тях са убити общо 3044 души, като само в Батак те са 1346. Консулът на САЩ Юджин Скайлър в свой доклад след като посещава Батак съобщава че е избито към 3/4 от населението и изрично посочва цифрата 5000 загинали българи повечето жени, девойки, деца и старци. Според някои изследователи не би могло да има пет хиляди убити от село с население по-малко от четири хиляди жители.

Един от първите чужденци, описали ужасите в България след Априлското въстание, бил американския журналист Джанюариъс Макгахан, който бил изпратен като военен кореспондент на вестник „Дейли Нюз“. Първоначалните задачи на Макгахан били да направи анкета за престъпленията във въстаналите райони заедно с американския консул в Цариград Юджийн Скайлър и руския представител княз Алексей Церетелев, но след като видял положението в страната, решил че статистиката няма да е достатъчна. Журналистът описва много от турските зверства след посещенията си в Перущица, Батак, Панагюрище, Клисура и Пловдив.

Благодарение на изобличителните свидетелства на Макгахан в Англия били устройвани митинги, на които били гласувани повече от 500 резолюции в подкрепа на българския народ. Организирали се доброволни комитети за събиране на помощи и изпращане на петиции до правителството.

Ето какви други събития са станали на днешната дата 5 май в миналото:

1260 г. – Хубилай става хан на Монголската империя.

1835 г. – В Белгия, между Брюксел и Мехелен, е открита първата европейска железопътна линия.

1873 г. – Дания и Швеция сключват Скандинавски паричен съюз.

1876 г. – При потушаването на Априлското въстание е извършено Баташкото клане.

1876 г. – Издаден е първи брой на вестник „Нова България“

1891 г. – Концертната зала Карнеги Хол в Ню Йорк, построена от филантропа Андрю Карнеги, официално е открита с концерт, дирижиран от руския композитор Пьотър Чайковски.

1893 г. – Срив на Нюйоркската фондова борса дава началото на икономическа рецесия в САЩ.

1921 г. – Коко Шанел представя легендарния парфюм Chanel No. 5.

1925 г. – Със закон в България са създадени първите държавни трудови борси и са предвидени временни компенсации при безработица.

1930 г. – Ейми Джонсън е първата жена, която започва полет със самолет от Англия до Австралия сама.

1935 г. – Италия напада Етиопия, завладява столицата Адис Абеба и разширява колонията си в Източна Африка.

1945 г. – Втората световна война: Американските войски освобождават концентрационния лагер Матхаузен в Австрия.

1945 г. – Йемен става държава членка на Арабската лига.

1948 г. – Създаден е ПФК ЦСКА (София).

1949 г. – В Лондон е създаден Съвета на Европа и датата се чества неофициално като Ден на Европа.

1955 г. – Западна Германия става независима държава, след като Съюзническата мисия се саморазпуска.

1961 г. – Програма Мъркюри: САЩ изстрелва първия си пилотиран космически кораб, който извършва суборбитален космически полет с продължителност 15 мин., а астронавтът Алън Шепърд става първият американец пътувал в Космоса.

1967 г. – Великобритания изстрелва първия си спътник – Ариел 3.

1992 г. – С декларация на Народното събрание България признава задължителната юрисдикция на Международния съд в Хага.

1992 г. – Кримският парламент обявява независимостта на Крим и с проведения през август референдум потвърждава този статут.

1997 г. – България се присъединява към оръжейното ембарго над Югославия, наложено от Организацията на обединените нации, заради Косовската война.

2000 г. – 58-годишният Ахмед Сезер, дотогавашен ръководител на Турския конституционен съд, е избран за десети президент на Турция.

2005 г. – Тони Блеър става първият премиер на Лейбъристката партия, спечелил трети последователен мандат.