Още един пациент почина в Пловдив, след обикаляне из болниците, съобщава синът му Николай Недев в отворено писмо до медиите. Все още обаче няма изявление за случилото се от лечебните заведения.

Ето какво написа Николай Недев:

Казвам се Николай Недев и съм син на починалия Йордан Недев на 70 години от град Стамболийски. Баща ми имаше сърдечно заболяване и сънна апнея.

Състоянието му се влоши на 12 ноември и семейството ни потърси "Спешна помощ". Закараха го в УМБАЛ "Свети Георги" – Хирургиите на "Пещерско шосе".

Там му правиха изследвания и 2 бързи теста за коронавирус - и двата отрицателни. Баща ми стоя в спешното отделение от 11 часа до 18 часа.

Майка ми е попитала какво се случва и защо толкова дълго се чака, а те са отговорили, че му търсят място къде да го приемат.

От болницата поради липса на място след разговор с Регионалния Координационен Център го препратиха за прием в МБАЛ–Пловдив след 18 часа с влошено дишане и кислородна сатурация 70%, като нормалните стойности са над 95%.

Трима лекари отново започнаха да го преглеждат със слушалка. Лекарка от Окръжна болница отказа да го приеме и го посъветва да си купи апарат за дишане.

Тя му каза, че и да го приеме, пътеката е такава, че след 4 дни ще го изпише в същото състояние и трябва да си купи апарат за дишане.

Въпреки че в документите от УМБАЛ "Свети Георги" пишеше, че е за прием, лекарката не го прие. Баща ми беше върнат отново вкъщи и, разбира се, състоянието му се влоши.

Обадихме се на личната му лекарка и двамата с нейния съпруг, който е кардиолог, останаха възмутени, че с такива показатели не приемат баща ми в болница.

В 22,30 часа го прибрахме вкъщи в Стамболийски. Междувременно продължи да се влошава. Баща ми можеше да живее, но лекарите не направиха нищо, а в продължение на ценните за него 24 часа ни размотаваха.

На следващия ден, 13 ноември, викаме отново "Спешна помощ". Закараха го пак в Хирургиите на „Пещерско шосе“.

Оттам отказаха прием и ни дадоха документ без печат и подпис, в който пише, че е с COVID-19, а PCR -тест не са му правили. Настояха да го караме в Инфекциозна клиника.

Обадихме се пак на личната лекарка, която ни посъветва: „Той няма температура, с два бързи отрицателни теста е и ако го вкарате в Инфекциозна сред заразените, ще го изтървете за часове“.

Лекарят в линейката се обади в РЗИ и обясни, че баща ми е с два отрицателни теста и че на дадения документ, че е с Ковид, няма нито подпис, нито печат.

Лекарят в линейката предложи да го закараме в болница „Иван Рилски“. Там вече го приеха, но сатурацията му беше 40% и в тежко състояние. На втория ден ни се обадиха, че баща ми е починал.

Нямаме претенции, даже благодарим на лекарите от УМБАЛ „Свети Георги“ за отношението, но докторката в Окръжна болница носи вина за смъртта на баща ми.

Ако първия ден лекарката в МБАЛ „Пловдив“ го беше приела в болницата и му бяха оказали нужната помощ, можеше да е жив.

Смятаме да се консултираме и с адвокат, а също и с Българския Хелзинкски комитет и ще заведем дело.

В 21 век подобно отношение към хората е абсурдно. Не може цял живот да си плащаш здравните осигуровки и да не ти окажат медицинска помощ, а да те оставят да умреш, разкарван от болница в болница. Какъв е този хаос в здравната система?

Хората, които са с други заболявания и нямат Covid-19, къде да се лекуват?