Яна Язова - писателка, увековечила героизма на Перущица и неин почетен гражданин

Автор: Plovdiv Now 1194
Яна Язова - писателка, увековечила героизма на Перущица и неин почетен гражданин

Яна Язова е българска поетеса и писателка. Удостоена със звание „Почетен гражданин на Перущица”  на 27 април 1936 г.

В трилогията си „Балкани” – „Левски”, „Бенковски”, „Шипка” , задълбочено пресъздава борбите на българския народ през възрожденската епоха. Във втория си роман „Бенковски” художествено отразява събитията през Април 1876 г. в Перущица и водача на перущенци – Петър Бонев – „пример за свято дело”. 

Истинското й име е Люба Тодорова Ганчева. 

Родена е в Лом на 23 май 1912 г. Произхожда от семейство на учители. Баща ѝ Тодор Ганчев е доктор на философските науки, завършил в Цюрих, Швейцария. Майка ѝ Радка Бешикташлиева е дъщеря на почтения търговец от квартал Бешикташ в Цариград Стойчо Бешикташлиев, родом от Калофер, чийто баща Христо Стоев Дрянков е вуйчо на Христо Ботев и съратник на Васил Левски. Родственик на Язова е и българският етнограф, библиограф, краевед и книжовник акад. Никола Начов, който остава сирак и за него се грижи дядото на Яна Язова.

Тя учи в Лом, Видин и Пловдив, а завършва Първа девическа гимназия в София (1930) и „Славянска филология“ в Софийския университет (1935). Специализира в Сорбоната през 1937 – 1938 г.

В Яна Язова е бил влюбен проф. Александър Балабанов. Той е неин покровител и меценат, измисля псевдонима ѝ, почти целият ѝ „явен“ период от творчеството преминава под напътствията му. Той осуетява сватбата ѝ с милионера Джон (Ганчо) Табаков. Отношенията между двамата предизвикват обществен скандал поради 33-годишната разлика във възрастта им; за Яна Язова се говори като за „единствената правописна грешка на проф. Балабанов“. През 2009 г. БНТ включва историята на тази двойка в категорията „Любовни истории“ от шоуто „Българските събития на ХХ век“.

Язова се омъжва през 1943 г. за инженер Христо Йорданов, един от ръководителите на радио „София“, живял 16 години във Франция и много заможен, който умира през 1959 г.

Язова отказва да се присъедини към писателите, които след 1944 г. приемат т.нар. социалистически реализъм за свой художествен метод. През 1960 г. за пръв път излиза от изолацията, представяйки своя ръкопис на романа „Левски“ на издателство „Народна култура“. Издателството го включва в плановете си, но директорът по-късно ѝ казва, че няма да издадат романа.

Яна Язова умира на 9 юли 1974 година при неизяснени обстоятелства. Последен знак, че е била жива, е неин текст в дневник от 9 юли 1974 г. Тялото ѝ е открито през август в дома ѝ, заедно с дневника, разтворен на маса. По трупа има следи от насилие, но той в горещините вече е полуразложен. Погребана е на 9 август в Централните софийски гробища. Досието на Яна Язова не е намерено.

След смъртта на Яна Язова изчезват оригиналите на неиздадените ѝ романи, писани в периода 1944 – 1974 г. 

Снимка: Портрет на Яна Язова от Людмила Поптошева

Подобни новини

Вашият коментар през Facebook

Новини

Изпрати новина