Националното външно оценяване (НВО) по български език и литература за 10. клас за пореден път предизвика вълна от коментари, но този път най-сериозният предупредителен сигнал дойде отвътре – от една българска учителка.

Тотина Тонева споделя своите наблюдения във Facebook пост след внимателен прочит на изпитните варианти и признава, че остава с изключително противоречиви чувства.

Въпреки че в теста има добри задачи, които наистина провокират мислене, преподавателката изразява сериозни методически съмнения относно начина, по който са формулирани част от въпросите.

Според нея, когато изпитът проверява четивна грамотност, подобни неточности са много повече от обикновен технически пропуск.

Голям абсурд, който учителката посочва, лъсва още при затворените въпроси и по-конкретно в задача номер 9.

Според официалния изпитен ключ, верният отговор е, че в предлаганите промени не са заложени изисквания към придружителите. Преподавателката обаче веднага улавя сериозно логическо разминаване: в самия текст изрично са посочени такива изисквания – възраст, стаж и липса на санкции за алкохол или наркотици.

Тя подчертава, че реалният проблем в текста е съвсем друг – липсата на ясно дефинирани отговорности. Учителката напомня едно просто, но важно правило: изисквания и отговорности не са едно и също нещо и подобно недоглеждане наказва именно децата, които четат внимателно.

Този хаос с термините продължава и в задачите с отворени отговори, където формулировките стават направо объркващи. Учителката дава пример с условието да се запишат „две значения за смисъла на творбата на стиха“.

Тя с право пита какво точно се очаква от десетокласника в този случай – значение на самия стих, смисъл на художествения образ или принос към посланието на творбата? За един филолог това не са дребни детайли, защото те определят начина, по който ученикът ще разсъждава.

Още по-абсурдно за нея е настояването да се изведат „три значения на природната картина“. Преподавателката е категорична: пейзажът в литературата няма значения като дума в речника, той има внушения, функции и художествена роля.

С този свой коментар учителката въпрос, който я тревожи от години. Тя алармира, че под лозунга за развиване на четивна грамотност, системата всъщност изпитва способността на учениците просто да отгатнат какво е имал предвид автора, вместо да ги научи да мислят.

Литературата не трябва да бъде игра на тото или налучкване на точната дума от шаблона. Нейната цел е да учи младите хора да разбират текста и да защитават позиция.

И както вярно завършва колегата учител: ако очакваме прецизност от учениците, сме длъжни първо да бъдем прецизни ние, защото доброто образование винаги започва от добре зададения въпрос.