Музикални, поетически и артистични състезания съпътствали Питийските игри на Римския стадион някога

Автор: Plovdiv Now 31514
Музикални, поетически и артистични състезания съпътствали Питийските игри на Римския стадион някога

Пловдив притежава две уникални чудеса от римската епоха – Стадиона и Античния театър. Историците смятат, че дългото 240 и широко 50 метра съоръжение е построено в началото на II век от н.е. при император Адриан, малко по-късно от Античния театър, който според последните разкрития е започнал да се гради през 90 година.

Създаден е по модел на Делфийския стадион. Разположен е в естествената падина между Таксим тепе и Сахат тепе, склоновете са използвани за разполагане на седалките за зрители. Според епиграфските и нумизматични паметници в града периодично са се организирали Питийски игри, по подобие на тези в Гърция. Във връзка с посещението на император Каракала през 214 г. игрите били наречени Александрийски, а при визитата на император Елагабал през 218 г. – Кендрисийски. Игрите били организирани от Общото събрание на провинция Тракия. В тяхна чест монетарницата на Филипопол секла специални монети с лика на властващия император и с образи от спортни състезания, провеждани на стадиона.

Мраморна плоча, открита при разкопките, доказва, че Антиной, любимецът на император Адриан, също е бил почитан със състезания в стадиона на Филипопол. Оброчната плоча, посветена на Антиной е експонирана в Регионален Археологически Музей - Пловдив. Историците смятат, че на едни от състезанията, които са се провеждали, са надбягванията с колесници. Учените попадат на сътвореното от розов мрамор бижу през 1923 г. Щателните разкопки на обекта под площад Джумаята обаче протичат чак в периода 1973-73. под ръководството на доц. Лилия Ботушарова.

Реставриран е северния сфендон  -  дъговидната част на стадиона с 14 реда мраморни седалки за зрителите, разделени на сектори от стъпаловидни пътеки, достигащи до пистата. Засводеният вход под седалките води към подземен проход - улица. Над входа е изградена ложа, в която вероятно е седял императорът при гостуванията си и управителят на провинция Тракия. Седалките на Античния стадион са разположени в 14 реда, пресечени от стълбища, повдигнати на подиум с височина 1,80 м.

Дългият 240 метра стадион започва от Джумаята и свършва малко след стълбите на Каменица. Под търговските сгради са експонирани в напълно запазен вид мраморни седалки. Такива могат да се видят например в подземията на „Екселсиор“ и H&M. Любопитното е, че върху някои от седалките са надписани с имена и рисунки на животни, родови гербове и лъвски лапи. Това са почетните зрителски места за големците на антични Филипополис.

Централният вход на стадиона е украсен с пилони, върху които са изобразени бюстове на Хермес (херми) с поставени над тях наградни вази с палмови клончета, а до тях атрибутите на Херакъл – лъвска кожа, боздуган и колчан със стрели.

Атлетите се състезавали в две възрастови категории – мъже и момчета. Игрите са се ръководили от агонотети (спортни организатори). Започвали със състезание за глашатаи и тръбачи. Спортните надпревари били съпътствани и от музикални, поетически и артистични състезания.

Местата за зрителите са на 14 реда, прекъснати на места от стълбищни пътеки, които достигат до пистата. Седалките са изработени от монолитни мраморни блокове, а челата на някои от тях са украсени със стилизирана лъвска лапа. 

На пл. “Римски  стадион” е експонирана северната дъговидна част на стадиона (сфендона). Под амфитеатралните редове седалки (кавея) е изграден засводен вход, който свързва пистата с подземен проход-улица, прокопан в естествения терен. Над свода е била изградена ложа. В северната страна на коридора е разкрит сектор от крепостната стена на Филипопол, изградена през ІІ в. и ремонтирана през ІІІ-ІV в.; през ІV в. тази зона е пресечена от античен акведукт.

И на филипополския стадион (както по принцип в сградите за зрелища из цялата империя) почетните зрителски места са надписани. Открити са седалки с гръцки надписи, които доказват наличието на специални места за лица с висок социален статус.

Централният вход на стадиона е оформен от зидани стълбове - пилони, облицовани с мраморни пиластри с пластична украса. Върху пиластрите са изобразени бюстове на Хермес (херми) с поставени над тях наградни вази с палмови клончета, а до тях атрибутите на Херакъл – лъвска кожа, боздуган и колчан със стрели.

Можете да слезете в подземното пространство на площада, на оригиналното ниво на античния град. Достъпни за посетители са част от пистата, полукръглата част със седалки за зрители (сфендона) и панорамна стена с възстановка на изчезналото пространство на съоръжението. По протежение на главната улица са обозначени разкритите елементи от стадиона.

Римският стадион е обявен за национална културна ценност през 1995 година.

Стадионът е посещаван от най-малко четирима римски императори - Публий Елий Траян Адриан (Publius Aelius Traianus Hadrianus), Марк Аврелий Север Антонин Август (Marcus Aurelius Severus Antoninus Augustus), Елагабал (Elagaballus) и Марк Юлий Филип (Marcus Julius Philippus).

Пловдивчани и гостите на града имат възможност да гледат първият 3D филм /анимация/„Пловдив през ІІ век”, представящ Филипопол по време на римския период I - IV в. Прожекцията може да гледате всеки ден на Римския стадион.
Филмът е посветен на Римския стадион и представя възстановен модел на съоръжението, както и възстановки на най-популярните игри провеждани на него.

 Днес Римският стадион е любимо място за камерни концерти и спектакли и една от главните забележителности на Пловдив.

 

 

 

Подобни новини

Вашият коментар през Facebook

Новини Trafficnews logo

Изпрати новина