Опасният серотонинов синдром – как се разпознава и овладява

Автор: Plovdiv Now 3002
Опасният серотонинов синдром – как се разпознава и овладява

Серотониновият синдром е остро токсично състояние, при което серотонинът действа прекомерно силно върху нервната система. Серотонинът е невротрансмитер, тоест вещество, чрез което нервните клетки обменят сигнали. При свръхстимулиране на рецепторите за серотонин, особено подтип 2А, нормалната нервна регулация се нарушава и се развива характерен токсидром. Проявите могат да бъдат леки, но при тежко протичане състоянието застрашава живота и изисква спешна намеса, пише здравният сайт Рuls.bg

Серотониновият синдром се разглежда заедно със злокачествения невролептичен синдром и злокачествената хипертермия, защото и трите състояния могат да протекат с тежко повишаване на температурата и бързо влошаване. Честотата на серотониновия синдром вероятно се подценява, тъй като леките форми често остават неразпознати. Рискът нараства и заради широката употреба на антидепресанти и други лекарства със серотонинергично действие. Ранното насочване към диагнозата е важно, защото състоянието може да наподоби инфекция, тежка тревожност, психотичен епизод или друго остро неврологично нарушение.

Кои медикаменти и лекарствени взаимодействия могат да отключат серотонинов синдром?

Състоянието възниква при прием на лекарства, които усилват действието на серотонина. Част от тези лекарства увеличават отделянето му от нервните клетки. Други пречат на връщането му обратно в нервното окончание (обратно захващане), след като серотонинът вече е подействал между нервните клетки. Трети потискат разграждането му или пряко стимулират рецепторите за серотонин.

Сред най-честите причинители са антидепресантите от групата на селективните инхибитори на обратното захващане на серотонина. Риск носят и инхибиторите на моноаминооксидазата (лекарства, които блокират ензима, разграждащ серотонина). Други възможни отключващи средства са:

Трамадолът (обезболяващо лекарство със серотонинергично действие);

Линезолидът (антибиотик, който може да потисне разграждането на серотонина);

Триптаните (лекарства за мигрена);

Метиленовото синьо (болнично лекарствено багрило, което може да усили действието на серотонина).

Серотонинов синдром може да се развие и след прием на психоактивни вещества от групата на амфетамините, които засилват отделянето на серотонин, включително екстази (3,4-метилендиоксиметамфетамин).

Особено опасна е комбинацията между инхибитор на моноаминооксидазата и антидепресант, който пречи на обратното захващане на серотонина. В този случай серотонинът едновременно се разгражда по-бавно и остава по-дълго между нервните клетки, поради което действието му може да се усили рязко. Опасността нараства и когато към антидепресант се добави трамадол, линезолид или метиленово синьо, без да се отчете серотонинергичният им ефект. Серотониновият синдром може да се развие в три случая:

При предозиране на серотонинергично лекарство;

След увеличаване на дозата;

Или при съчетаване на два препарата, които усилват действието на серотонина.

Последният случай често подвежда, защото всяко от лекарствата може да е прието в обичайна доза, без реално предозиране.

Как се проявява серотониновият синдром?

Серотониновият синдром обикновено съчетава три групи симптоми:

Най-характерни са нарушенията на мускулите и рефлексите – клонус (ритмични неволеви мускулни съкращения), засилени сухожилни рефлекси, тремор (треперене) и мускулна ригидност (скованост);

Към тях се добавят прояви от страна на автономната нервна система, като ускорен пулс, повишено артериално налягане, обилно изпотяване, мидриаза (разширени зеници) и повишена телесна температура;

Третата група симптоми засяга психичното състояние и включва най-често възбуда, обърканост и тревожност.

Симптомите се развиват бързо, обикновено в рамките на няколко часа след приема на лекарството или след промяна в дозата. Клонусът, най-често по-изразен в долните крайници, е особено характерна находка. При тежко протичане могат да се появят гърчове, учестено и неравномерно дишане и спад на артериалното налягане.

Хипертермията при серотониновия синдром не възниква като обичайна температура при инфекция. При инфекция повишаването на температурата се определя от центъра за терморегулация в мозъка, докато при серотониновия синдром основната причина е прекомерното съкращаване на мускулите, при което се отделя много топлина. При телесна температура над 41 °C може да настъпи разпад на мускулната тъкан (рабдомиолиза) с последващо увреждане на вътрешните органи. Затова овладяването на хипертермията има първостепенно значение при лечението.

Диагнозата се поставя по клиничната картина, тъй като няма специфично лабораторно изследване за серотонинов синдром. За оценката се използват критериите на Хънтър, които свързват приема на серотонинергично лекарство с характерни прояви като клонус, възбуда, изпотяване, тремор, засилени рефлекси или повишена температура. Серотониновият синдром се различава от злокачествения невролептичен синдром по бързото начало и по преобладаващите клонус и засилени рефлекси. Злокачественият невролептичен синдром обикновено се развива по-бавно, в рамките на дни, най-често след прием на антипсихотици, и протича с изразена мускулна ригидност и отслабени рефлекси.

Как се лекува серотониновият синдром?

Леките и умерените прояви на серотониновия синдром се овладяват с поддържащо лечение. То включва бензодиазепини за намаляване на възбудата и прекомерните мускулни съкращения, вливане на течности и външно охлаждане при повишена температура. Обичайните лекарства за понижаване на температурата нямат съществен ефект, защото топлината не идва от инфекциозна реакция, а от силната мускулна активност. Физическото ограничаване на движенията се избягва, тъй като може да засили напрежението в мускулите и да увеличи натрупването на млечна киселина.

Тежките прояви изискват лечение в интензивно отделение. Ципрохептадинът, антихистамин, който блокира част от рецепторите за серотонин, може да се приложи като допълнително лечение, извън официално одобрените му показания. Той се приема през устата или през стомашна сонда, като началната доза се последва от поддържащи дози до овладяване на симптомите. При температура над 41 °C се налагат интубация, дълбока седация и мускулна парализа с недеполяризиращ миорелаксант, например векуроний. Този тип миорелаксант отпуска мускулите, без да повишава калия в кръвта. Сукцинилхолинът, деполяризиращ миорелаксант, използван при интубация за бързо отпускане на мускулите, се избягва, защото при рабдомиолиза може да засили излизането на калий от увредените мускулни клетки в кръвта.

По време на лечението се проследяват телесната температура, сърдечната дейност и лабораторните показатели за мускулно увреждане, най-вече креатинкиназата. При навременно спиране на провокиращото вещество и правилно поддържащо лечение повечето случаи отминават в рамките на 24 часа. Най-сигурната профилактика е внимателната преценка при комбиниране на лекарства, които усилват действието на серотонина.

Подобни новини

Вашият коментар през Facebook

Новини Trafficnews logo

Изпрати новина