Три дни. Три случая, които трябва да накарат всеки да спре за момент и да се замисли. Три случая, които показват , че някакви групи от хора в държавата функционират извън човешките, морални и законови норми. Те живеят под радара на институциите и излизат на светло едва когато се стигне до фатален инцидент. 

В Пловдив група непълнолетни линчуваха 37-годишен мъж, убедени, че имат право сами да отсъдят кой заслужава да живее и кой – не. 

В Банско група скинове  нападат италианчета от еврейски произхоз с обиди, заплахи и нацистки възгласи, които Европа би трябвало да е оставила завинаги в миналия век.

Шофьор на автобус сваля на пътя дете със специални потребности в непоносимата жега, оставяйки го без елементарна човешка грижа.

Тези случаи са различни. Извършителите са различни. Обстоятелствата са различни. Но общият знаменател е абсолютна липса на емпатия, елементарна човещина и агресия, която не може да бъде обяснена. 

И точно когато обществото очаква ясно, категорично и недвусмислено осъждане на нападението срещу еврейските деца, публичният разговор тръгна в друга посока. Вместо акцентът да бъде поставен върху недопустимостта на неонацисткото насилие и езика на омразата, започнаха обяснения че нападателите били „провокирани“ от хулиганско поведение на самите деца, а хотелиерът се сети след дъжд качулка, че имал щети за 15 000 евро. Само дето не е подал никаква жалба никъде. 

Това е опасна подмяна на темата. Ако някой е извършил хулиганство, за това има закон и компетентни институции. Но нищо – абсолютно нищо – не оправдава заплахите, антисемитските обиди, нацистките поздрави и насилието.

Парадоксалното е, че  в социалните мрежи същите хора, които намират оправдания за действията на неонацистите, продължават да защитават пропагандната теза, че Русия води война срещу Украйна, за да се бори с нацизма. Така на практика едновременно се твърди, че нацизмът е достатъчно голямо зло, за да оправдава война, но проявите на неонацизъм у нас могат да бъдат омаловажавани или обяснявани с поведението на жертвите.

Тази логика не просто е противоречива. Тя пълен non sens.

Все по-често виждаме как агресията се приема за доблест, унижението се използва като  забавление, а саморазправата – в повод за аплодисменти. Все по-често някой си присвоява правото да бъде съдия, прокурор и палач. Други пък зоват да се върне смъртното наказание. 

Очевидно не става дума само за престъпност , а за опасна промяна в обществения климат. И тук има обяснение, тъй като езикът на омразата от години вече е част от публичния разговор, а политиците са тези , които го легализираха, включително и от трибуната на парламента. 

Цели групи биват демонизирани и стигматизирани заради различията си. А когато омразата носи политически дивиденти, не бива да се изненадваме, че някой ден някой решава да вземе закона в собствените си ръце. Георги Кузев не е единствената жертва в трагедията, която се е разигра на Младежки хълм. Тийнейджърите , които са го били, гаврили и снимали също са жертви. Но все още не го знаят. Ще го разберат по трудния начин. Всеки от тях в деня на убийството е приключил с детството си. Завинаги. И над всеки от тях и над семействата им ще тегне присъдата "УБИЕЦ". Преди 3 години с подобен сценарий бе убит 24 - годишния Димитър Малинов от Цалапица. Убиецът му е в затвора и ще прекара там следващото десетилетие, а животът на няколко семейства е съсипан завинаги. 

Днес говорим за Георги. Утре ще говорим за някой друг. След това ще сменим снимката, ще напишем поредното възмутено мнение, ще поискаме тежки наказания и след няколко дни ще продължим напред.

До следващата трагедия. Въпросът вече не е дали ще има следваща. Въпросът е дали най-после ще разберем, че омразата не убива само своите жертви. Тя убива и обществото, което очевидно се е научило да живее с нея.