Някога търговци спели в автомобилите си, за да запазят място за следващия ден. Днес клиентите са малко, сергиите пустеят, а продавачите се страхуват, че един от познатите пазари на Пловдив може да остане само спомен.

Понеделник пазара в Пловдив е бил сред най-оживените търговски места в града. По сергиите имало разнообразни стоки, клиентите идвали от различни квартали, а желаещите да продават били толкова много, че се налагало да пазят местата си още от предишния ден.

Днес картината е коренно различна. От общо 34 маси са заети едва седем, разказват търговците. Празните пространства стават все повече, потокът от клиенти намалява, а хората зад сергиите се питат колко още ще просъществува пазарът.

 Още вижте във видеото:

„Тук съм от трийсет и няколко години. Преди пазарът беше пълен. Хората спяха в колите, за да си запазят маса за следващия ден“, спомня си дългогодишен продавач.

От оживени улици до празни сергии

В миналото пазарът се разпростирал на значително по-голяма площ. Маси имало не само в сегашната му част, но и по съседните улици. Според търговците тогава пространството било по-удобно, а посетителите – много повече.

„Пазарът беше голям. И тук, и по улицата имаше маси. Сега те са по-малки и по-неудобни, а преди беше по-просторно“, разказва друг продавач.

През последните пет-шест години броят на търговците е намалял драстично. Останалите посочват няколко причини – конкуренцията на големите търговски вериги, променените навици на потребителите и все по-слабото търсене.

„Имаше клиенти, защото нямаше толкова големи магазини. Сега сме останали седем-осем души. Потреблението значително намаля“, казва един от търговците.

Сред продавачите има и притеснения, свързани с цените и преминаването към еврото. Това обаче е тяхна лична оценка, а като основен и по-дългосрочен проблем те открояват отлива на клиенти към големите магазини.

Ще остане ли пазарът само спомен?

Понеделник пазара не е просто място за търговия. За много пловдивчани той е част от историята и облика на града – пространство за срещи, разговори и пряк контакт между продавачи и купувачи.

Но когато от 34 маси работят само седем, въпросът вече не е дали пазарът се е променил, а дали ще успее да оцелее. Без повече посетители и без нови търговци някогашното оживено място рискува постепенно да изчезне от картата на Пловдив.

А споменът за времето, когато хората са спели в колите си, за да запазят маса, звучи все по-далечен на фона на пустеещите днес сергии.