Стефан означава „венец, корона“ и често се дава като прозвище, а не като име. Свети Стефан, на него е и Стефанов ден, традиционно е почитан като протомартир или първи мъченик на християнството. Според Деянията на апостолите бил дякон в ранната църква в Йерусалим, който предизвикал враждата на членовете на различни синагоги чрез своето учение. Обвинен в богохулство по време на процеса, той произнася дълга реч, в която заклеймява еврейските власти. След това е убит с камъни. Неговото мъченичество е засвидетелствано от Саул от Тарс, фарисей, който по-късно ще стане последовател на Исус и известен като апостол Павел.

Единственият основен източник за информация за Свети Стефан е новозаветната книга на Деянията на апостолите.

Стефан се споменава в „Деяния“ като един от елинистичните евреи, избрани да участват в по-справедливо разпределение на благосъстоянието на гръкоговорящите.

Не се знае много за произхода на Свети Стефан. Той е споменат за първи път в Деяния 6: 5, когато апостолите назначават седем дякона, за да служат на физическите нужди на верните. Тъй като Стефан е гръцкото име (Стефанос), и тъй като назначаването на дяконите се случило в отговор на оплаквания от гръцко-говорещи еврейски християни, общо взето се приема, че Стефан е самият евреин от елинисти (т.е. гръцки говорещ евреин) , но една традиция, възникнала през петия век, твърди, че оригиналното име на Стивън е Келил, арамейска дума, означаваща "корона", и той е наречен Стивън, защото Стефанос е гръцкият еквивалент на арамейското му име.

Във всеки случай, служението на Стефан било проведено сред гръцко-говорещи евреи, някои от които не били отворени за Евангелието на Христос. Стефан е описан в Деяния 6: 5 като "пълен с вяра и със Светия Дух" и в Деяния 6: 8 като "пълен с благодат и твърдост" и талантът му за проповядване е толкова голям, че онези елинисти, които спорят учението "не можеха да устоят на мъдростта и духа, които говореха" (Деяния 6:10).

Процесът на Свети Стефан

Неспособни да се борят с проповедта на Стефан, опонентите му откриха мъже, които искаха да лъжат за това, което Свети Стефан преподаваше, да твърдят, че "са го чули да говори богохулство срещу Мойсей и против Бога" (Деяния 6:11). В една сцена, напомняща на Христовото появяване пред Синедриона (Марк 14: 56-58), опонентите на Стефан произвели свидетели, които твърдяли, че "чухме го да казва, че този Исус от Назарет ще унищожи това място [храма] и ще променят традициите, които Мойсей ни е предал "(Деяния 6:14).

Деяния 6:15 отбелязва, че членовете на Синедриона, "гледайки го, видяха лицето му, сякаш беше лице на ангел". Това е интересна забележка, когато считаме, че това са мъжете, които се намират в съдбата на Стефан. Когато първосвещеникът дава на Стефан шанса да се защити, той е изпълнен със Святия Дух и дава (Акт. 7: 2-50) забележителна изложба на историята на спасението от времето на Авраам чрез Мойсей, Соломон и пророците, завършваща , в Деяния 7: 51-53, с изобличение на онези евреи, които отказват да повярват в Христос:

Вие сте вкочанени и необрязани в сърцето и ушите, винаги се противите на Светия Дух, както правеха бащите ви, така и вие. Кои от пророците не са преследвали бащите ви? И убиха ония, които предсказаха за идването на праведния; за които сега сте били предателите и убийците: Които са получили закона чрез ангелите и не са го пазили.

Членовете на Синедриона "бяха изсечени в сърцето и те се гърчеха със зъби върху него" (Деяния 7:54), но Стефан, в друг паралел с Христос, когато беше пред Синедриона (Марк 14:62) , смело провъзгласява: "Ето, виждам, че небесата са отворени и че Човешкият Син стои отдясно на Бога" (Деяния 7:55).

Мъченичеството на Свети Стефан

Свидетелствата на Стефан потвърдиха в съзнанието на Синедриона обвинението за богохулство: "И те викаха със силен глас, спреха ушите си и с единодушие се разпалваха върху него" (Деяния 7:56). Те го извлякоха вън от стените на Ерусалим (близо, традицията казва Дамаск) и го убиха с камъни.

Първият дякон

Понеже Стефан е споменат за първи път сред седемте мъже, определени като дякони в Деяния 6: 5-6, и е единственият, избран за неговите атрибути ("човек, пълен с вяра и със Светия Дух"), той често се счита като първи дякон, както и първият мъченик.

Католическата, англиканската, лутеранската, източноправославната църква и църквата на Изтока почитат Стефан като светец. По традиция Свети Стефан се изобразява с венец на мъченичеството. Художествените репрезентации често го изобразяват с три камъка. Източнохристиянската иконография го показва като млад мъж без брада, облечен в дяконски дрехи и често държи кадилница.

В западното християнство 26 декември се нарича „Денят на Свети Стефан“, „празникът на Стефан“. Това е празник в много държави, които са католически, англикански или лутерански, включително Австрия, Хърватия, Чехия, Унгария, Ирландия, Люксембург, Словакия, Полша, Италия, Германия, Норвегия, Швеция, Дания, Финландия.

В Австралия, Нова Зеландия, Канада и Обединеното кралство денят се отбелязва като „Boxing Day“.

В православната църква , Стефанов ден се чества на 27 декември. Този ден се нарича още „Третият ден на Рождество Христово“, защото е третият ден от Коледните празници. Някои православни църкви следват модифициран юлиански календар, който поставя имената на дати идентично със стандартния григориански календар с широко разпространено гражданско използване. Други православни църкви, включително ориенталските православни, продължават да използват оригиналния юлиански календар, където денят на Свети Стефан е 9 януари.

В Арменската апостолска и арменска католическа църква Денят на Свети Стефан се пада на 25 декември, когато е и Рождество Христово. Това е така, защото арменските църкви поддържат постановлението на Константин, което постановява, че Рождество Христово и Теофания на Исус трябва да се честват на 6 януари.

В епархиите на Арменската църква, които използват Юлианския календар, Стефанов ден се пада на 7 януари, а Рождество Христово / Теофания на 19 януари.