Важни събития са станали на днешната дата 23 юни през годините.

На този ден през 1868 година Кристофър Шолс получава патент за пишеща машина.

Той е американски изобретател, допринесъл за развитието на пишещата машина.

Патентованият от него (със Самюъл Соул и Карлос Глидън) през 1868 г. модел е първият, при който скоростта на писане с машина надхвърля тази на писане на ръка.

Сред нововъведенията на Шоулс е и клавиатурната подредба QWERTY, която се използва и днес при компютърните клавиатури.

Първата реална идея за създаване на пишеща машина патентова английският инженер и изобретател Хенри Мил през 1714 г.

През 1829 г. британецът Уилям Остин Бърт патентова машина, наречена от него типограф, която според Музея на науката в Лондон е първата пишеща машина.

През следващия период изобретатели от други държави патентоват различни пишещи машини:

1845 г. – Чарлз Търбър от САЩ, след няколко патента създава хирограф;

1855 г. – италианецът Джузепе Равица създава прототип на пишеща машина, при който за първи път пишещият има възможност да вижда написаното;

1861 г. – бразилският свещеник Франсиско Жоао Азеведо създава с подръчни средства собствена пишеща машина, за което е награден със златен медал от императора Педру I;

1864 г. – австрийският изобретател Петер Митерхофер създава пишеща машина, която никога не е изработвана за масова употреба;

1865 г. – датчанинът Размус Малинг-Хансен създава пишеща машина, наречена Пишещото кълбо на Хансен, която влиза в масово производство през 1870 г. и, въпреки недостатъците си и краткото съществуване като технология, е първата пишеща машина, разработена за търговски цели.

От практическо значение за развитието на производството на пишещи машини обаче е патентованата пишеща машина на Кристофър Шолс (САЩ) на 23 юни 1868 г.

Пет години по-късно (1 март 1873 г.) фирмата E. Remington and Sons започва производство на пишещи машини за масова употреба, а през 1878 г. същата фирма патентова пишеща машина с използване на големи и малки букви.

Ето какви други събития са станали на днешната дата 23 юни в миналото:

930 г. – В Исландия е учреден най-старият парламент в света.

1860 г. – В САЩ са създадени секретните служби за охрана на президента и борба с особено тежките престъпления.

1882 г. – Княз Александър Батенберг назначава служебно правителство на Княжество България начело с руския генерал Леонид Соболев.

1894 г. – Основан е Международният олимпийски комитет в Сорбоната, Париж, по инициатива на барон Пиер дьо Кубертен.

1913 г. – Междусъюзническата война: Българската армия започва да търпи тежки неуспехи на фронта с Гърция, загубвайки Дойран; до средата на юли гръцката армия окупира последователно Кавала, Кукуш, Сяр, Неврокоп, Банско, Разлог, Ксанти, Дедеагач и Гюмюрджина.

1948 г. – В Западен Берлин е въведена временна собствена валута.

1956 г. – Гамал Абдел Насър е избран за президент на Египет.

1959 г. – Осъденият по проект „Манхатън“ шпионин Клаус Фукс е освободен след само осем години престой в затвора и му е разрешено да емигрира в Дрезден, Източна Германия, където възобновява научната си дейност.

1961 г. – Студената война: Влиза в сила Антарктическият договор, въз основа на който цялата територия на Антарктида е обявена за свободна за изследване и е постигнато съгласие, че всяка държава може да построи там изследователска база.

1967 г. – Състои се премиерата на българския късометражен игрален драматичен филм „Ако не иде влак“.

1968 г. – В Буенос Айрес избухва масово сбиване на стадион между футболни фенове, завършило със смъртта на 74 души и 150 ранени.

1985 г. – Бомба, поставена от терористи в самолет Боинг 747 на Индийските авиолинии, избухва на 9500 m над Атлантическия океан южно от Ирландия и убива 329 души.

1990 г. – Молдова приема декларация за държавен суверенитет.

2004 г. – В Япония е разрешено клонирането на човешки ембриони за изследователски цели.