През 1803 г. започва първото околосветско плаване на руския мореплавател Иван Крузенщерн.

Завършва църковно училище, а след това и Морския кадетски корпус в Кронщад през май 1788 г. По това време е в разгара си поредната руско-шведска война и Крузенщерн още незавършил пълното си обучение получава назначение на линейния кораб „Мстислав” като гардемарин и в периода 1788-1790 участва в множество морски сражения.

След края на войната през 1793 г. като надежден офицер е изпратен на обучение в Англия, за да усъвършенства морските си умения. Там е зачислен на кораба „Тетис” и в периода 1795-1798 г. плава до Индия, Южна Америка и Китай, участва в сражения срещу французите на територията на днешна Канада. По време на своите плавания по моретата в Крузенщерн се заражда идеята за руско околосветско плаване и след завръщането си в Русия през 1799 г. представя в морското министерство обоснован проект за руска околосветска експедиция, който в началото не е одобрен, но след идването на власт на император Александър I през 1802 г. проектът е одобрен и в началото на август с.г. Крузенщерн е назначен за началник на първата руска околосветска експедиция и започва организацията на експедицията.

От 7 август 1803 г. до 19 август 1806, заедно с Юрий Лисянски на корабите „Надежда” и „Нева”, те извършват първото руско околосветско плаване.

От Кронщад корабите се отправят на юг. В средата на ноември 1803 г. за първи път в историята на руския флот корабите пресичат екватора и на 19 февруари 1804 г. заобикалят нос Хорн и навлизат в Тихия океан, където по предварителна уговорка се разделят. Лисянски се отправя към остров Пасха, където картира крайбрежието на острова и се запознава с бита и обичаите на местните жители. Двата кораба се срещат на Маркизките острови , където извършват топографски снимки, а после посещават Хавайските острови, където двата кораба отново се разделят. Крузенщерн се отправя към Камчатка, а Лисянски - към Аляска.

В средата на юли 1804 г. корабът „Надежда” хвърля котва в Петропавловск Камчатски, а след това отпътува за Япония, за град Нагасаки, където трябва да установи търговски връзки между нея и Русия, но преговорите са неуспешни.

На връщане към Камчатка, през май 1805 г., Крузенщерн картира част от бреговете на островите Кюшу и Хоншу, на западния бряг на остров Хокайдо, западния вход на Сангарския проток - Цугару, протока Лаперуз и югоизточните брегове на остров Сахалин, като открива залива Мордвинов и източните и северни брегове на залива Търпение. След като достига до нос Търпение Крузенщерн се отправя на север, но пътят му е преграден от дебели ледове и той решава да отложи за по-късно изследването на източните брегове на острова и се отправя отново към Камчатка, където стига на 5 юни.

По пътя натам уточнява очертанията на полуостров Камчатка и северната част на Курилските острови до протока Надежда, където открива островите Ловушки.
През юли и август 1805 г. Крозенщерн продължава изследването и картирането на източните брегове на остров Сахалин, като открива Нийския залив, носовете Левенщерн, Елисавета и Мария и залива Северен, разположен между двата носа. След кратък престой в залива Северен, където се осъществява среща с местните жители, Крузенщерн картира част от северозападното крайбрежие на острова, а целта му е да установи, дали Сахалин е остров или полуостров.

При северния вход на Амурския лиман дълбочината става много малка и Крузенщерн решава, че Сахалин е полуостров и отново се завръща в Петропавловск Камчатски. По този начин са картирани над 900 км от източните, северните и северозападните брегове на Сахалин.

През есента на 1805 г. корабът „Надежда” посещава Макао, където двата кораба отново се събират и през Индия и нос Добра Надежда на 19 август 1806 г. Крузенщерн се завръща в Кронщад, 14 дни след „Нева”, с който отново са се разделили по време на буря покрай югоизточните брегове на Африка.

По време на плаването за пръв път са изпълнени мащабни океанографски и метеорологични изследвания в Атлантическия, Тихия и Индийския океан. Положено е началото на дълбоководни изследвания на океаните, събран е богат фактически материал за бита и живота на населението от различните части на света, за стопанството и търговията, много научни данни за климата и природата на посетените страни, за морските пътища и други.

1990 г. САЩ започват военна операция „Пустинен щит” от територията на Саудитска Арабия. Войната в Персийския залив е конфликт между Ирак и обединените сили на 34 държави, водени от САЩ. Войната започва с иракската инвазия в Кувейт. Резултатът от войната е убедителната победа на коалиционните сили, които изтласкват иракските сили от Кувейт на цената на минимални жертви.

Главните битки по земя и въздух се водят на територията на Ирак, Кувейт и съседна Саудитска Арабия. Войната не обхваща други страни, въпреки че иракски ракети засягат израелски градове.

През 1990 г. Ирак обвинява Кувейт за кражба на иракския петрол и за добиване на количество по-голямо от позволеното. Кувейт съответно отхвърля обвиненията и ги определя като фалшива иракска маневра за оправдаване на военните действия срещу него.

На 25 юли посланикът на САЩ в Ирак се среща със Саддам Хюсеин и иска обяснение за разположените войски по границата с Кувейт, обяснява също, че отношенията между двете страни е препоръчително да останат приятелски; заявява, че Америка няма становище за арабско-арабски конфликти. Ейприл Гласпай заявява също, че „САЩ нямат намерение да започват икономическа война с Ирак”, това Саддам Хюсеин възприема като дипломатическа зелена улица за инвазия в Кувейт.

На 2 август 1990 г. Ирак започва инвазията в Кувейт с четири елитни иракски дивизии на Републиканската гвардия, включително и иракската армия. Основната цел на командосите, разположени на хеликоптери и лодки е да нападнат столицата на Кувейт, докато други части превземат летищата и двете авиационни бази. В подкрепа на тези звена, иракската армия изпраща два ескадрона с хеликоптери, чиято най-важна мисия е транспортиране и подкрепа на иракските командоси в столицата, и впоследствие да подкрепи сухопътните войски.

И въпреки това, че Ирак разполага войските си по границата месец преди нападението, кувейтските въоръжени сили не са в бойна готовност. Първата индикация е от радар, който отчита движение на иракската армия на юг. Въоръжените сили на Кувейт се противопоставят, но са със значително по-малка численост.

Отново на 2 август с.г. Ирак обявява Кувейт за своя 19-та провинция. Според американския президент Джордж Буш Ирак възнамерява да нападне Саудитска Арабия и така да вземе контрола над световните запаси на петрол в свои ръце. Организира се международна коалиция срещу окупацията на Кувейт, която цели да върне статута му на суверенна държава и да предотврати появата на световен конфликт. Съветът за сигурност на ООН издава резолюция, с която налага икономически санкции на Ирак.

В края на първия ден от инвазията, само малки части на съпротивата са останали в страната. До 3 август последните военни части отчаяно се опитват да забавят действията на иракската армия и да защитят възможно най-много обекти в страната си. Въздушна база Али ал-Салим на ВВС на Кувейт е единствената база, все още непревзета на 3 август.

На свечеряване Али ал-Салим е окупирана от иракските сили. От тогава е само въпрос на време, докато всички военни звена бъдат принудени да се оттеглят или да бъдат унищожени. Последните няколко кувейтски резервни части на 35-та механизирана бригада, воюват до следобеда на 4 август, останали без боеприпаси и гориво, те са били принудени да се изтеглят обратно в Саудитска Арабия. Така на практика приключва военна съпротива срещу иракската инвазия.

1947 г. завършва плаването през Тихи океан на Тур Хейердал и неговата експедиция на борда на лодката „Кон-Тики”. Шестчленната експедиция на норвежеца потеглила на 28 април от Перу. Те прекосили Тихия океан, като за 101 дни изминали 8000 км, и достигнали кораловите острови Туамоту на Френска Полинезия.

Още през 1937 г. младият 23-годишен студент по зоология заедно със съпругата си Лив заминават за Полинезия. Двамата живеят по полинезийски обичаи и начин на живот, докато проучват трансокеанския произход на фауната на острова. Тогава започва да го занимава проблемът как са заселени островите. Хейердал решително отхвърля хипотезите в учебниците, според които островите са открити и заселени от все още неидентифицирани хора от Югоизточна Азия от каменната ера.

Според Хейердал е невъзможно азиатците да са пропътували над 15 000 км, борейки се срещу силните източните течения и постоянните източни пасати. Хрумва му идеята, че хората са пристигнали с океанските течения от изток, както са дошли и флората и фауната.

Хейердал изоставя зоологията и започва интензивно да изпробва своята теория за произхода на полинезийците. Той развива предположението, че миграцията към Полинезия е последвала естествения пренос в северния Пасифик, като се насочва към Британска Колумбия и Перу. Докато работи в Музея в Британска Колумбия, Хейердал публикува в Интернешънъл Сайънс през 1941 г. теорията си, че първата вълна идва в Полинезия от Перу със салове от балсови трупи.

При започване на Втората световна война Хейердал се завръща в Норвегия и се записва в Норвежките свободни сили. Преминава специална подготовка като радист-диверсант. Служи като парашутист, удостоен е с награда за храброст.

След войната Хейердал продължава своите изследвания, но учените се отнасят скептично спрямо революционните му теории. За да докаже на практика своята хипотеза, Хейердал решава да построи копие на използвания в древността сал, с който да прекоси Тихия океан.

Хейердал и неговият малък екип се отправят към Перу, където използвайки балсово дърво и други естествени и традиционни материали, създават дървен сал по начина, практикуван от древните жители на Южна Америка. Единственото съвременно оборудване, с което разполагала експедицията, било тяхното радио, чрез което поддържали връзка със света. Салът е наречен „Кон-Тики” по името на Бога на слънцето на инките Виракоча, за чието по-старо име се смята, че е било „Кон-Тики”.

И въпреки скептичното отношение, салът се оказал способен да издържи на такъв голям преход и показал, че древните перуанци биха могли да достигнат Полинезия по този начин. Оригиналният сал „Кон-Тики” днес е изложен в музей в Осло.