Търси се 1 млрд. евро – спешно! А защо никой не гледа към “кеша“ от имотите на две цени?
Автор:
Plovdiv Now
20:30, 17.11.20261159
Бюджет 2027 се превръща в арена на политически сблъсъци, а всеки следващ ден изважда нови въпросителни около плановете на правителството. Последният скандал е за 1 млрд. евро допълнителни ангажименти на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), които са се появили между първоначалния вариант на бюджета и внесения в Народното събрание.
В същото време държавата планира да събере близо 990 млн. евро повече от осигурителни вноски през следващата година. Част от увеличението ще дойде от по-високите осигурителни прагове и доходи, което означава допълнителни разходи за работещите и бизнеса.
Още по-показателно е, че правителството предлага увеличение с 30% на базисните стойности, по които се изчисляват данъчните оценки на имотите през 2027 година, а през 2028 и 2029 година са предвидени нови увеличения с по 35%. Така държавата отново посяга към джоба на собствениците, вместо първо да покаже, че събира ефективно дължимите данъци от сделките с недвижими имоти. Защото каква е логиката да се увеличава данъчната тежест за гражданите, докато при продажби на ново строителство продължават да се предлагат схеми, при които огромна част от реалната цена остава извън официалните документи?
Така се оформя любопитна картина - правителството е готово да поема нови ангажименти за милиард евро, а за да посрещне растящите разходи, разчита и на повече постъпления от осигуровки и данъци на жилища. Но какво прави, за да събере данъците, които вече са дължими и могат да остават скрити в сивата икономика?
Този въпрос TrafficNews и GlasNews поставиха още преди близо половин година с разследването за продажбата на жилища „на две цени“. То показа как представители на строителни компании в София и Пловдив предлагат една цена на купувача и значително по-ниска стойност за нотариалния акт, а разликата да бъде платена в кеш.
Днес въпросът вече е и политически: защо държавата е толкова активна, когато трябва да увеличи приходите от осигуровки, но не демонстрира същата решителност към парите, които могат да остават извън официалната отчетност при имотни сделки?
А какво би станало, ако Министерството на финансите вложи същата енергия в пресичането на недекларираните приходи при продажбите на недвижими имоти?
В предишния ни материал разкрихме имената на петте дружества, посетени в рамките на журналистическото разследване, и конкретните предложения за разделяне на плащанията.
При един от най-фрапиращите случаи, в офис на „ПИМК Билд“ в Пловдив, беше предложен апартамент на цена около 1230 евро на квадратен метър, но със сделка пред нотариус на 500 евро на квадрат. Разликата трябваше да бъде платена в кеш.
В други компании служители обясняваха как част от цената може да бъде платена официално, а останалата да се предаде в брой. На места разпределението се записваше на обикновено листче, но не и в официалната оферта.
В официален отговор до TrafficNews Националната агенция за приходите съобщи, че през 2024 и 2025 година са извършени 1761 проверки на строители и инвеститори, издадени са 468 ревизионни акта и са установени допълнителни задължения за 24,8 млн. евро.
При 28% от ревизираните случаи е констатирано недокументиране и неотчитане на приходи от продажби на нови сгради.
Още по-показателна е оценката на НАП за потенциалната данъчна щета през 2025 година — 613 млн. евро без предприетите мерки и 498 млн. евро оставащ риск след тях.
Ако подобен мащаб се запазва през няколко последователни години, потенциалният фискален ефект от ефективен контрол може да бъде огромен.
Така държавата, която търси близо милиард евро повече от осигуровки, има собствена оценка за данъчен риск от приблизително половината на тази сума само за една година и само в разглеждания сектор. Не бива да се забравя, че това са "официални" данни, което значи, че рискът би могъл да е двойно за една 1 годин или точно търсения милиард.
Разследването вижте тук:
Какво може да направи държавата? Много повече от това да чака сигнали
Парадоксът е, че Министерството на финансите и НАП разполагат с достатъчно инструменти, за да започнат системно осветяване на сделките с ново строителство.
Първата стъпка е елементарна — съпоставка между предварителните договори, нотариалните актове и действително извършените плащания.
Когато една строителна компания предлага апартамент за 200 000 евро, а впоследствие той бъде прехвърлен за 90 000 евро, това е достатъчно основание за анализ и при наличие на други рискови показатели — за проверка. Не всяка продажба под пазарната цена е нарушение, но системните разминавания заслужават внимание.
НАП може да изисква документите от строителите, да извършва насрещни проверки на купувачите и да установява дали са получавани суми, които не са фактурирани и декларирани.
Агенцията може да сравнява продажните цени и със себестойността на обектите, както и да търси несъответствия между приходите, разходите и движението на паричните средства.
Тази информация може да бъде събирана и анализирана системно, а не едва след журналистическо разследване.
Министерството на финансите от своя страна би могло да създаде национален механизъм за обмен на данни между НАП, Агенцията по вписванията и други компетентни администрации. При спазване на правилата за защита на личните данни това би позволило автоматично откриване на сделки с необичайно големи отклонения от сравними продажни цени.
МВР, и по-конкретно „Икономическа полиция“, има друга задача — да установява дали зад подобни предложения стоят организирани практики за получаване на неотчетени плащания. Това означава проверка на конкретните служители, документите, разписките, банковите операции и движението на парите.
При данни за престъпления прокуратурата може да възложи необходимите действия по разследването и да прецени дали са налице основания за образуване на досъдебни производства.
Защото ако в офис на строителна компания се предлага повече от половината цена на жилище да бъде предадена в брой, логичният следващ въпрос е не само дали ще бъде платен данък, а къде отиват тези пари и как се отчитат.
Кои са фирмите?
В разследването на TrafficNews и GlasNews със скрита камера бяха документирани разговори с представители на пет строителни и инвестиционни компании в Пловдив и София, които предлагаха различни варианти част от цената на жилищата да бъде платена в брой, а сделките да бъдат изповядани пред нотариус на значително по-ниска стойност.
В пловдивската „ПИМК Билд“ ЕООД беше предложен апартамент на цена около 1230 евро на квадратен метър, но с възможност пред нотариус да бъдат декларирани едва 500 евро, а разликата да се плати в кеш. При „ХЪС ЕСТЕЙТ“ ООД при реална цена около 2870 евро на квадратен метър беше обсъдено изповядване на сделката на приблизително 1500 евро, като 40% от сумата да бъдат платени в брой. В „ГЕРБЕРА“ ООД, с управител Георги Чалъмов, беше предложен вариант за разделяне на плащането 50 на 50, с по-ниска официална стойност на сделката.
Подобни предложения бяха документирани и в София, в офисите на „Стил проект“ ООД и „ЖСП СТИЛ“ ООД, където се обсъждаше около 40% от продажната цена да бъде платена в кеш. При един от софийските случаи за жилище на стойност 248 600 евро бяха посочени 149 160 евро по банков път и 99 440 евро в брой. Всички тези предложения са документирани в журналистическото разследване, но дали подобни схеми са реализирани при действителни сделки и са довели до укриване на данъци, следва да установят компетентните органи.
Това е въпросът, който остава след близо половин година журналистически сигнали, официални запитвания и предоставени материали.
Екипът на TrafficNews и GlasNews даде подробни сведения пред ГДНП през октомври, а разследващите получиха и ръчно написани предложения за покупка на апартаменти. До момента обаче редакцията не разполага с информация за конкретни резултати по заснетите случаи.
В предишния материал съобщихме и че по наша информация НАП е започнала проверка в „Гербера“ ООД. Какъв е резултатът от нея, остава неясно.
Оттук възниква и въпросът дали над част от строителния сектор няма институционален чадър. Не защото съществуването му е доказано, а защото при наличието на записи, оферти и конкретни свидетелства липсата на видим резултат оставя съмнения за ефективността и безпристрастността на контрола.
Още по-неудобна става темата на фона на политическите реакции.
Вече разказахме как Калина Паскалева е потърсила съдействие от редица политически лидери, сред които Ивайло Мирчев, Асен Василев, Костадин Костадинов, Радостин Василев, Константин Проданов и други. На Мирчев лично са предоставени имената на фирмите, но по думите на журналистката последващ интерес към разследването не е проявен.
Днес неговият съпартиец Мартин Димитров основателно поставя въпроса защо в бюджета на МРРБ се появява допълнителен милиард евро договорни ангажименти без ясни мотиви.
Но защо със същата настойчивост не се поставя и въпросът за стотиците милиони евро потенциални данъчни загуби в строителството? Защо няма публично настояване за конкретни ревизии, резултати и отчетност?
Тези въпроси са към всички политически сили, независимо дали подкрепят бюджета, или го атакуват.
Преди да вземете още от работещите, потърсете парите в сивата икономика
Правителството има право да предлага промени в осигурителната система. Парламентът има право да ги подкрепи или отхвърли. Но гражданите и бизнесът имат същото право да попитат дали държавата е изчерпала всички възможности да събере вече дължимите приходи.
Не е нормално контролът върху доходите на работещите да бъде почти автоматичен, докато при сделки за стотици хиляди евро да се обсъждат плащания в брой, които могат да останат извън официалните документи.
Не е нормално държавата да планира бъдещи договорни ангажименти за още един милиард евро без достатъчно ясна публична обосновка, но да не може да представи конкретни резултати от проверки по документирани предложения за имотни сделки „на две цени“.
И не е нормално близо половин година след разследването на TrafficNews и GlasNews да продължаваме да питаме какво се е случило с предоставените записи и оферти.
Решението не е непременно в нови данъци или по-високи осигуровки. То е и в това държавата най-сетне да започне да събира ефективно онова, което законът вече изисква.
Защото, ако правителството е толкова решително да търси почти милиард евро повече от осигурителни вноски, редно е да покаже поне същата решителност към стотиците милиони евро данъчен риск в строителството.
Иначе съмненията за чадър над част от този бизнес няма да изчезнат. Напротив, с всеки следващ бюджет те ще стават все по-основателен повод за обществено недоверие.