Стареенето е естествен биологичен процес, който протича непрекъснато в човешкия организъм. Скоростта, с която настъпват свързаните с възрастта промени, обаче не е еднаква при всички хора. Докато генетичните фактори имат съществено значение, начинът на живот може значително да ускори или забави определени механизми на стареене. Сред навиците, които оказват най-силно отрицателно въздействие върху здравето и продължителността на живота, е тютюнопушенето.
Как тютюнопушенето ускорява биологичното стареене?
За разлика от хронологичната възраст, която отразява броя на изминалите години от раждането, биологичната възраст характеризира състоянието на клетките, тъканите и органите. Тя се определя чрез различни биомаркери, включително промени в ДНК, епигенетични характеристики, възпалителни процеси и показатели за клетъчното функциониране.
Тютюневият дим съдържа хиляди химични вещества, сред които множество токсични и канцерогенни съединения. При попадане в организма те стимулират образуването на свободни радикали и предизвикват оксидативен стрес. Това състояние възниква, когато количеството на реактивните кислородни съединения надвишава способността на антиоксидантните защитни механизми да ги неутрализират, пише здравният сайт puls.bg.
Продължителният оксидативен стрес може да увреди клетъчните мембрани, белтъците и генетичния материал. Наред с това тютюнопушенето поддържа хронично нискостепенно възпаление, което се разглежда като един от важните механизми на стареенето.
Епигенетичният часовник - как цигарите променят възрастта на клетките?
През последните години учените обръщат все по-голямо внимание на така наречените епигенетични часовници. Те представляват методи за оценяване на биологичното стареене чрез анализ на определени химични модификации на ДНК, най-вече процеса на ДНК метилиране.
Епигенетичните промени не променят самата последователност на генетичния материал, но могат да повлияят върху активността на отделни гени. Тютюнопушенето е един от факторите на околната среда, които оставят ясно разпознаваеми следи в моделите на ДНК метилиране.
Изследванията установяват, че при настоящите пушачи често се наблюдават показатели за ускорено епигенетично стареене в сравнение с хората, които никога не са пушили. Част от тези промени са свързани с продължителността и интензивността на тютюнопушенето.
Биологичната възраст не представлява единна и абсолютно точна величина. Различните епигенетични часовници измерват различни аспекти на стареенето, а резултатите им невинаги съвпадат. Поради това установената по-висока епигенетична възраст не означава непременно, че всички органи са остарели с еднакъв брой години.
Може ли отказването на цигарите да обърне биологичното стареене?
Едно от най-обнадеждаващите открития е, че част от молекулярните промени, свързани с тютюнопушенето, могат постепенно да отслабнат след прекратяване на вредния навик.
Проучване, публикувано през 2026 г. в списание GeroScience, анализира данни от 1911 възрастни на възраст между 50 и 84 години. Учените установяват, че настоящите пушачи имат най-изразени показатели за ускорено епигенетично стареене. При бившите пушачи по-продължителният период без цигари е свързан с по-благоприятни показатели, като най-съществени различия се наблюдават при хората, отказали тютюнопушенето преди поне 20 години. Резултатите предполагат, че някои аспекти на ускореното биологично стареене могат частично да се нормализират, въпреки че наблюдателният характер на изследването не позволява да се докаже пълно подмладяване на организма.
Положителните промени не се ограничават до молекулярно ниво. След отказване от цигарите постепенно се подобряват съдовата функция и някои показатели на възпалението, а рискът от сърдечносъдови заболявания започва да намалява. С течение на времето се понижава и вероятността от развитие на редица онкологични заболявания.
Никога не е твърде късно за отказване от тютюнопушенето
Ползите от отказването на цигарите са най-големи, когато това се случи в по-млада възраст, но положителен ефект се наблюдава и при хора, пушили в продължение на десетилетия.
Мащабно изследване, публикувано през 2024 г. в NEJM Evidence, обхваща приблизително 1,5 милиона души. Резултатите показват, че отказването от тютюнопушенето е свързано със значително по-ниска смъртност, независимо от възрастта. При хората, които са спрели цигарите за поне десет години, преживяемостта се доближава до тази на никога непушилите.