В българската история на този ден през 1912 година Балканската война наши войски влизат в Дедеагач.

Това е град в Беломорска Тракия, североизточната част на Република Гърция. Градът е център на част от административната област Източна Македония и Тракия. 

При избухването на Балканската война в 1912 година 11 души от Дедеагач са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

На 6 ноември 1912 Сборната конна бригада на полковник Танев, подсилена с 2-ра бригада на Македоно-одринското опълчение, освобождават Дедеагач. Следвайки движението на корпуса на Явер паша, Танев насочва войските обратно в Софлу, а в Дедеагач оставя около 150 опълченци. На 13 ноември и основните български сили – Родопският отряд на ген. Стилиян Ковачев влизат в града. По Лондонския мир от 17 (30) май 1913 г. градът е отстъпен на победителите. По време на Междусъюзническата война на 28 и 29 юни гръцката флота бомбардира града, а на 12 юли 1913 г. гръцки войски окупират Дедеагач. По подписания на 28 юли (10 август) 1913 г. Букурещки мирен договор между България, Румъния, Сърбия, Черна гора и Гърция, цяла Беломорска Тракия заедно с Дедеагач става част от държавната територия на България.

В покрайнините на Дедеагач през септември 1913 г. намират временно убежище 11 780 български бежанци от 17 села от околиите Гюмурджинска, Дедеагачска, Софлийска, Ференска и Ортакъойска.