Момичета, майки... обръщам се към вас, защото само една майка може да разбере друга. Пиша това със сълзи на очите, защото знам, че утре на моето място може да е всяка една от нас.
На 15 години се преборих с рака. Изтърпях химиотерапиите, операциите, смениха ми колянната става с изкуствена. Победих го!
Завърших университет, омъжих се и бях сигурна, че най-лошото е зад гърба ми. Бях забравила, че някога съм била болна.
Кошмарът се завърна точно тогава, когато бях най-щастлива – докато бях бременна.
Родих детето си и вместо да живея за него, започнах отново да се боря за крака си. Оказа се, че тези изкуствени стави се чупят. И се започна един ад... нови операции, инфекции, антибиотици. Болка, от която ти се повръща, но стискаш зъби и се усмихваш, за да не плаче малкото ти дете.
В момента съм затворник в собствения си дом. Буквално.
Придвижвам се вкъщи с две канадки и шина. Мускулите ми отказват, здравият ми крак вече се предава, защото носи цялата тежест.
Знаете ли какво е детето ви да ви дърпа за ръката да излезете на слънцето навън, а вие да не можете да направите и три стъпки без да изкрещите от болка? Гледам го през прозореца как си играе и сърцето ми се къса.
Аз не искам много. Не искам екскурзии, не искам лукс. Искам просто да си хвана детето за ръка и да отидем заедно до парка. Сама. На собствените си крака.
Има лечение в Германия. Лекарите казват, че могат да спасят крака ми, но сумата е абсурдна за едно нормално семейство – 66 000 евро. Всяка изминала седмица намалява шансовете ми, защото състоянието ми се влошава бързо.
Моля ви, помогнете ми. Погледнете децата си в този момент и си представете, че не можете да станете да ги прегърнете.
Ако имате възможност, дарете. Ако нямате просто споделете поста. Върнете ме при детето ми, моля ви!
Може да дарите с карта, PayPal, ApplePay, GooglePay, Revolut