Глобалната надпревара за овладяване на смъртоносния вирус, пренасян от плъхове и разпространяван сред пътниците на круизен кораб, е в ход, тъй като нарастват опасенията, че стотици хора може да са били в контакт с инфектирани носители на заразата. Корабът MV Hondius е в центъра на международната здравна тревога от събота насам, след избухването на рядка хантавирусна инфекция. Какво представлява тя, доколко е опасна и как можем да се предпазим – TrafficNews разговаря с доц. д-р Христиана Бацелова, специалист по Епидемиология на инфекциозните болести в Пловдив.
- Доц. Бацелова, какво представлява хантавирусът и всъщност нещо ново ли е за Европа?
- При случващото се в момента на този круизен кораб най-вероятно става въпрос за т. нар. хантавирус белодробен синдром (HPS - Hantavirus Pulmonary Syndrome). По принцип хантавирусните инфекции могат да включват различно протичащи форми, които обаче имат една и съща етиология. Например в България е характерна т. нар. хеморагична треска с бъбречен синдром. Така че ние хантавируси в България имаме. Заболяването протича тежко и се среща в Родопите, Рила, Пирин и Стара планина. Характерно е за гризачите, които обитават тези райони.
В конкретния случай с белодробния синдром, който притеснява света, заразяването става чрез вдишване на вируса, който се намира в изпражненията и урината на гризачи. Когато тези телесни течности изсъхнат и се разпрашат, вирусът влиза в белия дроб. Вероятно става въпрос за т.нар. хантавирус „Андес“, при който, за съжаление, в миналото е имало съобщения и за предаване от човек на човек.
Сега виждаме, че случаите се увеличават. Предстои да видим какво ще се случи. Но при този белодробен синдром има тежко протичане и според Centers for Disease Control and Prevention (CDC) четири от 10 заболели загиват.
- Какви са симптомите на това заболяване?
- Първоначалните симптоми са грипоподобни, заради което е трудно диагностицирането. Те наподобяват респираторни заболявания - отпадналост, болки в ставите и мускулите. В един момент се появява и затруднено дишане. Трудно е да се постави диагноза без изследване.
- Какво е лечението?
- Специфично лекарство няма. Прилага се симптоматично лечение. Инфекционистите преценяват какво да прилагат в конкретния случай.
- А има ли ваксина?
- В момента няма регистрирана и одобрена ваксина, макар че се работи по въпроса.
- Как можем да се предпазим тогава?
- Доколкото се запознах, заразените с този белодробен синдром са посещавали различни горски райони в Южна Америка и най-вероятно са вдишали някъде вируса. Важно е да се ограничава навлизането на гризачи в домовете. При наличие на изпражнения от плъхове или горски гризачи, те не трябва да се метат или чистят с прахосмукачка, а да се събират с ръкавици и задължително с маска. Важно е в мазета и тавани да не се разпрашава, особено когато има достъп на гризачи.
Когато говорим за България и нашата хеморагична треска с бъбречен синдром, е много важно в горските райони храната да не се оставя на достъпни за гризачите места. Родопите е особено ендемичен район и трябва да се внимава при излети там. Тя трябва да се съхранява в метални или стъклени кутии, защото гризачите ще се примамят от миризмата на храна и ще прегризят пластмасата. И съответно оставят слюнка, фекалии, урина и по този начин става заразяването с хантавирус. Миенето на зъби и пиенето трябва да е само с бутилирана вода, а не от рекички, колкото и бистри и бързотечащи да изглеждат, защото те могат да бъдат замърсени по течението.
- Трябва ли да бъдат наложени ограничения за пътуване и може ли да се очаква нова пандемия?
-Не смятам, че има нужда от ограничителни мерки. Това не е ново заболяване. СЗО активно издирва контактните лица. Някои от хората са слезли от кораба по-рано, а явно са били заразени, но ограничаване пътуването в други държави – не е необходимо.
Относно пандемията — ние знаем, че ще има нова. Въпросът не е дали, а кога. Очакваме така нареченото „Заболяване Х“. Надявам се да не е това, но винаги съществува риск от новопоявили се патогени или променени стари такива, които да доведат до тежко протичане при много хора.