84 години стават днес от рождението на Невена Коканова -  талантливата и харизматична българска актриса. Тя почина на 3 юни 2000 година, едва на 61 години, в София, след тежко боледуване.

Родена е на 12 декември 1938 година, в Дупница. Наричана е дълги години първата дама на българското кино.

Майка ѝ е от известна австрийска аристократична фамилия, а баща ѝ е бил политически затворник в Белене.

Започва кариерата си като стажант-актриса на 18 години в средата на 1950-те в Ямболския театър, без да има специално образование. Изиграва над 50 роли в киното.

Снима се за пръв път в ролята на Ема във филма Години за любов (1957) на режисьора Янко Янков. Изпълнява ролята на Ирина от екранизацията на романа Тютюн (1962) (реж. Никола Корабов), България/СССР, Жана от Инспекторът и нощта (1963) (реж. Рангел Вълчанов), Лиза от Крадецът на праскови (1964) (реж. Въло Радев), Ана от Карамбол (1966) (реж. Любомир Шарланджиев), Неда от Отклонение (1967) (реж. Гриша Островски), Герда от С дъх на бадеми (1967) (реж. Любомир Шарланджиев), Тинка от Момчето си отива (1972) (реж. Людмил Кирков) и много други. Блага Димитрова написва Отклонение специално за нея.

През 60-те и 70-те години на миналия век Коканова се бе превърнала съвсем заслужено в символ на българското киноизкуство, въплъщавайки образите на жени с характер, притежаващи жив темперамент и чувство за вътрешна значимост.

В последните години от своя живот Невена Коканова започна да се появява по рядко на екрана, но дори епизодичните роли, които й бяха предлагани, тя съумяваше да загатва за огромния си талант. За съжаление, той не можа като че ли да бъде оценен по достойнство през онези години на световно разделение. Ако „Крадецът на праскови“ на Въло Радев бе сниман в Италия или във Франция, със сигурност щеше да донесе на Невена световна слава и милиони в долари.