83 години стават днес от рождението на Недялка Керанова - голямата българска народна певица от Тракийската фолклорна област. 

Родена е на 24 април 1941 г. в село Татарево, община Минерални бани, Хасковско. Произхожда от бедно семейство, с основен поминък земеделие. Баща ѝ Тодор Керанов е известен сватбарски музикант, цигулар. Като момиче Недялка впечатлява със своята самобитна дарба с плътен, дълбок и овладян глас. Песните си учи от татаревските жени и от професионални музиканти. На 13 години получава първото си отличие и заедно с Магда Пушкарова, Борис Карлов и други музиканти, пътува из България, пее по сватби и тържества.

През 1956 г. става солистка в Пловдивския окръжен ансамбъл. През 1960 г. Филип Кутев я кани в Държавния ансамбъл в София, понастоящем „Филип Кутев“, където Недялка работи в продължение на осем години. Този свой период певицата определя като „най-фаталната грешка“ в живота си. След напускането на състава пресата излиза със заглавие „Птичка в клетка не стои“.

Връща в Пловдив, където се чувства най-добре. Пее с почти всички инструментални групи в Тракия. Отдава изцяло на участия с тракийски оркестри, основно в Пловдивския край.  Започва да прави и записи с оркестрите на Коста Колев, Петко Радев, Емил Колев, с Леновската и Садовската група, съпровождат ѝ музиканти като Атанас Вълчев, Хари Асенов, Тодор Пращаков, пее с оркестър „Канарите“ и Конушенския оркестър.

Има издадени три дългосвирещи плочи с милионен тираж. Наричана е „най-мъжката певица“, „българската Ела Фицджералд“, „царицата на сватбарската песен“, „черната перла на Тракия“. Недялка се възхищава на жените, които пеят мъжки. Певицата казва, че песента трябва да се изработи, тя зрее.

Печелила е златни медали от музикални фестивали у нас и в чужбина. 

Последните години на Недялка Керанова са самотни и тъжни. Умира от рак на 22 юни 1996 г. в Пловдив.