Да си спомним за музикантите Петър Гюзелев и Чочо Владовски, оставили трайни следи в българската музика. Единият е роден на днешния 10 декември, а другият напуска този свят на тази дата.

Петър Гюзелев (Пеци) е роден на 10 декември през 1945 година в Стара Загора. Той е български музикант, най-известен с работата си в рок групата „Щурците“, където е китарист, вокал и композитор.

Преди „Щурците“ е основател на групите „Сините звезди“ и „Слънчевите братя“.

Гюзелев е автор на музиката и аранжимента на редица песни на „Щурците“, сред които „Дай ми малко нежност“, „Сватбен ден“, „Когато си отива любовта“, „Стълбата“, „Неизживените неща“, „Светлият век“, „Кой съм“, „Кралят рок“ и много др. През 1989 г. е продуцент на първия студиен албум на група Ахат – Походът.

През 1993 г. започва самостоятелен албум и основава първата българска рок супер група „Стари муцуни“, в която са: Петър Гюзелев – китара, Георги Минчев – певец, Георги Марков – барабанист от „Щурците“, Иван Лечев – китарист от „ФСБ“, Ивайло Крайчовски – басист от „ФСБ“. През 1994 г. излиза албумът на групата „Бира, секс и рок енд рол“ и става албум № 1 за България, а песни като „Бира, секс и рок енд рол“, „Мързелив бирен ден“, „Блудният син“, „Купонът тече“, „Музикантска съдба“ и др. стават хитове на „Стари муцуни“. Музиката е на Петър Гюзелев, а текстовете – на Георги Минчев.

Петър Гюзелев има много песни, които са носители на награди в БНР, сред които е „Когато си отива любовта“ по текст на Волен Николаев. Има и награда от „Златният Орфей“ за песента „И една звезда“.

През 2010 г. е удостоен с орден „Св. св. Кирил и Методий“ първа степен за особено големите му заслуги в областта на културата и изкуството.

От 2007 г. е общински съветник в Столичния общински съвет. След упорита борба с болестта умира от тумор в мозъка на 25 април 2013 г., на 67 години.

На днешния 10 декември през 2006 година в София умира Цветан Владовски, по-известен като Чочо Владовски. Той е български музикант, певец, композитор и аранжор, известен най-вече като вокалист на рок група "Тангра".

Чочо Владовски е роден в София на 20 март 1956 г. в музикалното семейство на Христо Владовски – солист флейтист на Софийската филхармония. От малък започва да се занимава с музика, първоначално – с цигулка, впоследствие – с флейта, с която се записва в музикалната гимназия в София. Голямо влияние върху музикалното си развитие получава от по-големия си брат – Трошан Владовски, китарист на „Сребърните гривни“, една от първите рок групи в България, който почина преди дни в САЩ.

Изключен от училище заради „неблагонадежност“ към комунистическата система на обучение, той започва творческия си път през 1972 г. със състава на „Сребърните гривни“. Попадайки в среда на музиканти като Иван (Ванко) Пеев и Александър Петрунов (Сашо Гривната), Чочо за кратко време се приспособявя като бек вокал, флейтист и перкусии. По това време се правят главно кавъри на известни песни на Ийгълс, Дуби Брадърс, Фрии, Дийп Пърпъл, в които Чочо се изявява и като фронт-вокал. През 1974 г. започва работа и прави няколко музикални турнета с Митко Щерев и „6+1“. През този период работи с известните имена в българския рок – Илия Караянев (Личо Стоунса), Ванко „Филибето“ и др.

За кратко време твори и с група Диана Експрес.

През на 1979 г. Чочо започва да пее с наскоро формираната рок група „Тангра“. В този период освен Чочо в групата работят: Константин Марков („Косьо“) – бас, Борислав Цонев („Боби“) – китара, Борислав Панов („Боти“) – клавири и цигулка, кръстник на „Тангра“, Антон Бубев („Капъша“) – барабани. Репертоарът включва кавъри на „Канзас“, „Status Quo“, „Free“ и други, но вече има и български авторски песни.

Повторно Чочо започва работа с „Тангра“ през 1980 – 1982 г., като изпява най-големите хитове на групата: „Нашия град“, „Богатство“, „Любовта, без която не можем“ по музика на Борис Карадимчев, текстове на Александър Петров и аранжименти на Тангра. Тангра е в състав: Косьо Марков – бас, Борислав Цонев – китара, Емил Герасимов – ударни и Валентин Пападополус („Папи“) – клавири. Следват турнета в България и в чужбина, СССР, ГДР, като успехът им е огромен. През 1983 г. групата има покана за турне в Чехословакия, но МВР – респективно КДС, отказва паспорт на Чочо. Това е тежък удар за цялата група, която впоследствие се разпада.

След 1984 г. Чочо работи за кратко с Развигор Попов и Мими Иванова като соло изпълнител. Впоследствие започва самостоятелна кариера и се ориентира към изпълнения в стил поп. Сътрудничи си с композиторите Тончо Русев, Стефан Димитров, Вили Казасян, Асен Драгнев, Кристиян Бояджиев и др. От този период е хитът „Безсъние“, отново по музика на Борис Карадимчев и текст на Александър Петров. През 1989 г. издава самостоятелен албум, озаглавен „Цветан Владовски“.

В началото на 1990 г. започва съвместна работа с Лили Иванова, откривайки музикално студио и продуцира нейния албум „Хазарт“ 1993 г. Реализира три популярни дуета с Лили („Днешната любов“, „Малък шанс“ и „Днешната любов“).

През 1996 година издава втория си албум „Богатство“.