През юли общинските съветници от „Браво, Пловдив“ внесоха предложение Бетонния мост в Пловдив, след като бъде възстановен, да носи името на големия български революционер и да се казва „мост Тодор Александров“ или „Александров мост“. „Това ще бъде не само уважение към личността на Тодор Александров, но и ще бъде един своеобразен „мост“ на запазване паметта на всички хора, които са намерили своя нов дом в квартал „Южен“, коментира председателят на гражданското сдружение Веселин Костов.

Идеята се ражда в разговор между Костов и адв. Станислав Станев.  "Коментирахме събарянето на Бетонния мост и аз разказвах на Станислав, че на всички банкноти на еврото са изобразени различни мостове, които символизират свързаността между страните в Европейския съюз. Говорехме, че без моста градът е разделен практически на две части и тогава ми хрумна, че на практика реконструкцията на моста ще се превърне в някакъв вид обединение и след ремонта трябва носи името на човек, чието име е свързано с обединителна кауза. А Тодор Александров е точно такъв герой", спомня си Костов и допълва, че мостовете във всички големи европейски градове имат имена. 

Предложението престоя един месец на сайта на общината, а утре на сесия общинските съветници ще гласуват за именуване на моста. Очакват се и сериозни дебати по темата. 

В навечерието на сесията разговаряме с адв. Станислав Станев. 

- Защо се спряхте на Тодор Александров? Има и други велики революционери.

- Българската история изобилства от велики личности. Проблемът с тези велики личности е, че част от тях в 45 години и отгоре някак си останаха забравени, защото не са били удобни на управляващата власт и сега ние имаме дълг към тях. Целта не е  да забравим популярните,  а да припомним за забравените. Тодор Александров е точно такава личност. Той е човек, който е реализирал на практика идеите на Левски. Както сам казва, „Аз съм само оръжието  за освобождение на Македония и обединението на българския народ“. Постигнал нещо голямо и значимо, бил е изключително твърд, но не и безпринципен.  

Тодор Александров е убит, защото е искал да постигне това, което всички хора в България смятаме, че трябва да бъде постигнато и фактът, че „народната“ власт го забравя е показателен. Смятам, че сега имаме добър повод да се реваншираме на историята.

- Каква добавена стойност би дало едно ново име?

- Започваме оттам, че самото име звучи по друг начин различен. Ако щете вдъхновяващ. Второто е, че когато великите личности на едно общество започнат да стават популярни, това е малко, но важно зрънце в процеса по събуждане, осъзнаване и трупане на национално самочувствие. Като казвам национално самочувствие имам предвид не някакъв ретрограден псевдопатриотизъм, а съвременен европейски такъв. От гледна точка на европейската цивилизация. Надяваме се това наше дело да накара  хората, които пишат учебниците по история да вземат да се посъбудят малко. Да си припомнят, че има и такъв човек и от кумова срама поне да му сложат снимката. А пък в бъдеще, дай боже, да почнат да слагат по параграф, два  за него.

- Мислите ли , че името на Тодор Александров е достатъчно обединяващо?

 - Ами ако се хванем да видим какво са правили хората, които са му били подчинени в защита на българите, ако видим какво е било отношението му към всички етноси тогава, може би ще отговорим на въпроса. Ето мога да дам за пример, че в рамките на Вардарска и Егейска Македония освен етнически българи, в четите на ВМРО имало и енически турци, етнически албанци и власи и всички са били обединени, защото са вярвали и са знаели, че тази организация им дава нещо наистина стойностно. Тя се бори за да бъде изградено едно общество, в което наистина има справедливост. Тука внасям една  малка скоба, че когато започвах Хуриета и организацията се легализира за кратко, има данни, че и етническите турци в Битоля идват при съдилищата на ВМРО и казват - може ли да разрешите нашия спор, защото  вие поне искате рушвет, а при кадията знаем какво ще стане. Така че този човек и неговата философия и идеология наистина са успели да реализират нещо значимо за българското общество.

- Коя, според вас е най- голяма заслуга на Тодор Александров  към страната  и историята ни?

- Неговите заслуги са толкова много, че се чувствам странно да се опитам да посоча коя е най- голямата. Аз бих посочил това, което мен най много ме вдъхновява, че ръководейки толкова могъща и богата организация, през която са минавали огромни количества пари, той до края на живота си живял скромно. Не си е направил палати, не си е направил нищо. Дори след кончината му Организацията се грижи за неговото семейство. Това е комбинация от твърдост , скромност, непоколебимост и едновременно с това човещина.

Когато  Гърция напада България при така наречения „петрички инцидент“  България няма своя армия на границата. Единствените хора, които са в състояние да защитят границите и суверенитета на България са четите на ВМРО.  Тодор Александров вече го няма, но основата, която е положил, хората, които е селектирал и въобще цялостната структура, която е създадена, работят. На практика  една паравоенна организация успява да удържи победа срещу една държава.

- Какво би казал той за днешните отношения между България и Македония, ако беше жив?

-Познавайки методите му на работа, мисля, че доста политици в България и в Македония биха се чувствали доста притеснени, ако чуят името му.
Предполагам, че ако имаше в  днешно време човек със  същата харизма и същата принципност много от нещата, които стават от двете страни на границата нямаше да се случат. Предполагам, че ако този човек съществуваше като авторитет по същия начин, по който е бил тогава и жп линията щеше да е изградена и щеше да има магистрали и щеше да има повече гранични пунктове.

Щеше да има обединение на училища, университети, Македония щеше да е в Европейския съюз и младите македонци щяха да имат европейски дипломи. Много работи, според мен, щяха да се постигнат. Аз тук се сещам още нещо да посоча.

Значи неговата загуба е почувствал толкова болезнено от обществото, че моментално започват серия инициативи.  Примерно  има един прекрасен паметник в Кюстендил, който е построен за изключително кратко време. Хората са съзнавали, че Тодор Александров обичат техния град и неговата смърт е докарала огромна болка и празнота. Паметникът наистина е прекрасен. По времето на комунизма е бил забутан някъде, за да не прави впечатление. Отделно от това неговата неговата смърт кара много  бежански организации  братства да променят своите наименования, да се казват именно братство „Тодор Александров“, като това нещо се отнася не само за братствата от Вардарска, но и от Егейска Македония или както е популярно сега Беломорието.

Той създава Македонската патриотична организация в Съединените щати, която е изключително уважавана и авторитетна организация и до ден днешен организация, която десетилетия наред се е борила за правата на българите в Македония.

Истината е, че всичко, което се е случвало по отношение на българщината в Македония или го е направил Тодор Александров, или той е положил основите и неговия наследник го е реализирал.

-  Има още няколко предложения за именуване на моста . Едното предложение е той да се казва „Бяло Море“, второто е да носи името на Никола Вапцаров, а третото е да бъде кръстен на пловдивския индустриалец Павел Калпакчиев.
Как бихте коментирали тези предложения?

- Признавам, че на мен лично ми звучи странно. Един мост да носи името на море. Пък и тук отново няма да постигнем основната цел – да почетем един велик българин, който е от ранга на Левски, макар и незаслужено низвергнат. По отношение на Калпакчиев признавам, че тази идея има голяма стойност, защото той е човекът, който е направил много за развитието на квартала, помогнал е на хората да получат препитание. Уважавам идеята, но  продължавам да смятам, че Тодор Александров е по подходящ. Което обаче в никакъв случай не означава, че Калпакчиев  следва да бъде забравян. 

Колкото до Никола Вапцаров аз лично смятам, че на негово име е подходящо да се именува читалище и или библиотека. Тъй като е популярен предмо в качеството си на поет.

Реално по отношение на Македония не мисля, че той е най -подходящият пример, даже мисля, че по- скоро е пример в обратна посока, тъй като Никола Вапцаров все пак е член на македонския литературен кръжок -  организация, която се е борила за това да бъде създадена македонска нация. Предшествениците на тези, които счупиха костите източиха кръвта на много хора, за да спрат да бъдат българи да станат македонци са именно македонския литературен кръжок. Така че ако искаме отново да имаме проява на уважение към българите от Македония и българщината в Македония по- скоро Никола Вапцаров е пример с обратен знак.

- Какви обструкции очаквате срещу вашето предложение?

- Не мога да предположа, но сигурно ще има.  Допускам, че ще има хора, които ще опитат да кажат, че Тодор Александров е човек, който се е борил за каузата си, но я е налагал със сила.  Но все пак той е революционер, а не писател.  

Допускам, че е възможно, подобни обструкции се чуят от хора, които са от лявата част на политическия спектър . Но трябва да припомня , че огромната част от тях уважават Че Гевара като революционер, който също е работил със сила и мога да кажа, че неговият хуманизъм е бил в стотици пъти по- малък от този на Тодор Александров.  Така че евентуалният аргумент за използването на силата по- скоро би бил или лицемерен, или от непознаване на фактите. Предстои да разберем.