„Почивай в мир, Околовръстно на Пловдив – умряло неродено.“

Този коментар под първата новина за намеренията на АПИ за Околовръстното вероятно най-точно обобщава реакцията на пловдивчани. След десетилетия обещания за разширяване на един от най-натоварените и опасни пътища в региона държавата най-сетне е намерила решение – ще сложи колчета по средата и ще ограничи скоростта до 50 км/ч.

Не нови платна и ускорено отчуждаване, не строителство, а административна мярка, която може да намали риска от челни удари, но по никакъв начин не решава основния проблем – пътят отдавна не може да поеме трафика.

АПИ разделя Околовръстното на Пловдив с колчета, маха мантинелитеМаксимално - разрешената скорост ще е 50 км/ч, което вероятно ще увеличи тапите на едно от най- натоварените шосета на града

Самата АПИ признава това - по 14-километровата отсечка минават над 24 000 превозни средства на денонощие, а пропускателната способност е изчерпана. Въпреки това вместо да се увеличи капацитетът, се предлага движението да стане още по-бавно и практически да се премахне възможността за изпреварване в голяма част от трасето.

Коментарите на пловдивчани са почти еднопосочни.

„Следващата стъпка е да го обявят за пешеходна зона“, пише един от тях. Друг пита дали това е всичко, което АПИ е успяла да измисли след толкова години. Трети обобщава, че Околовръстното трябва да облекчава трафика, а не да се превръща в ново изпитание за шофьорите.

Сред най-сериозните въпроси е този за движението на линейки, пожарни и полицейски автомобили. При физически разделители между двете посоки и образувани колони къде точно ще бъде освободен коридор? Какво ще се случи при катастрофа, аварирал тежкотоварен автомобил или друг инцидент, който блокира единствената лента?

Пловдивчани питат и какво ще стане, когато по трасето се движи камион с 30  км/ч. При липса на възможност за изпреварване зад него лесно може да се натрупа колона от стотици автомобили. Това не е абстрактна хипотеза, а ежедневие по път, който обслужва Пловдив, Асеновград, Куклен, Родопската яка, индустриалните зони и транзитния поток към Смолян и АМ „Тракия“.

Другият аргумент в коментарите е също толкова основателен – колчетата няма да премахнат камикадзетата от пътя. Най-опасните шофьори няма изведнъж да започнат да спазват правилата, само защото държавата е поставила пластмасови разделители. Рискът е съвестните водачи да останат блокирани в колони, докато нарушителите продължат да търсят начин да заобикалят ограниченията.

Така държавата отново избира най-лесния подход – вместо контрол над малцината, които създават опасност, ограничение за всички.

Още по-сериозният въпрос обаче е как се стигна до това решение.

От АПИ съобщиха, че то е взето след среща с представители на Областна администрация, общините Пловдив, „Родопи“ и „Марица“, бизнеса, Областното пътно управление, „Спаси Пловдив“, неправителствени организации, граждански сдружения, кметове и депутати.

Това обаче не е широка обществена дискусия.

Жителите на Първенец, Коматево и Марково са важни. Бизнесът също. Важни са и кметовете, неправителствените организации и гражданските сдружения. Но Околовръстното не се използва само от тях. Всеки ден по него минават десетки хиляди автомобили, а решенията за бъдещето му засягат стотици хиляди жители на Пловдив и съседните общини.

При толкова мащабна промяна би било логично да има публично представен транспортен анализ, прогноза за ефекта върху трафика, оценка как ще се движат автомобилите със специален режим и ясен отговор какво ще стане в пиковите часове.

Нищо подобно не е показано.

Не е ясно и защо гласът на най-представителните местни органи практически липсва от дебата. Общинските съвети на Пловдив, „Родопи“ и „Марица“ са институциите, на които гражданите са делегирали правото да ги представляват. В тях има избрани представители на различни населени места и политически сили. Именно там подобна тема би трябвало да бъде обсъдена публично.

Вместо това се създава усещане, че няколко срещи, няколко депутатски изказвания и няколко неправителствени организации са достатъчни, за да се вземе решение за път с регионално значение.

Особено активни по темата са представители на „Прогресивна България“, включително Владо Николов, който и може да се изгуби в Пловдив, ако го пуснат сам в някои от кварталите. Само че около Околовръстното не са нужни политически димки, които после да бъдат представяни като реална държавна политика. Нужни са инженери, срокове, отчуждения, финансиране и строителство.

Този казус показва и сериозен дефицит на експертен капацитет у новите управляващи. Когато пред теб стои инфраструктурен проблем, трупан десетилетия, най-лесното решение винаги е да сложиш знак, да намалиш скоростта и да обявиш, че действаш. Трудното е да ускориш процедурите и да построиш пътя, от който регионът има нужда.

А реалното решение за Околовръстното на Пловдив е известно от години – скоростно удвояване на трасето.

Всичко друго може да бъде само временна мярка до началото на строителството.

Проблемът е, че държавата отново не казва кога това строителство ще започне.

Регионалният министър Иван Шишков не е нов човек в това ведомство. Той вече два пъти е управлявал министерството, а проектите за Околовръстното не помръднаха видимо напред. Сега отново ще се говори за процедури, съгласувания, отчуждения и бюрократични пречки, сякаш проблемът е възникнал вчера.

Само че той е известен от десетилетия и  държавата няма право тепърва да открива, че той е тесен.

Затова и реакцията на пловдивчани е толкова остра. Те не са против безопасността. Напротив – искат безопасен път. Но безопасен не означава просто по-бавен. Означава модерен, широк и с достатъчен капацитет, така че по него нормално да се движат автомобили, камиони, линейки и пожарни.

Колчетата могат да разделят две насрещни колони, но не могат да построят Околовръстно, а Пловдив вече чака достатъчно дълго.