Денят на храбростта и празник на Българската армия, 6 май, е официален празник в Република България – професионален празник на военнослужещите и празник на Военния орден „За храброст“, който по традиция се отбелязва всяка година на Гергьовден – 6 май.

Днес от 10:00 часа на пл. „Централен“ в Пловдив ще се проведе тържествен водосвет на бойните знамена на военните формирования от областта.

В церемонията ще участват формирования от Съвместното командване на специалните операции, 24-та авиационна база – Крумово и 3-та авиационна база – Граф Игнатиево от състава на Военновъздушните сили, 110-ти логистичен полк и 91-ви инженерен батальон за обща поддръжка от състава на Сухопътните войски.

Непосредствено след водосвета, от 10:30 часа, на същото място ще се състои тържествен концерт на Военния духов оркестър на СКСО, посветен на празника.

От зората на християнството неговите последователи почитат Свети Великомъченик Георги Победоносец нe само като покровител на скотовъдството, но и на войската. Още от ХVII век образът на великомъченика се появява в редица европейски страни върху бойни знамена и военни отличия за проявена храброст. Първото българско знаме с изображение на светеца е принадлежало на българските доброволци, сражавали се на страната на руската армия през Кримската война и днес то се съхранява в Национален военноисторически музей в София.

Денят на храбростта започва да се чества от Българската армия още с нейното създаване. С указ № 1 от 1 януари 1880 г. княз Александър Батенберг учредява военния орден „За храброст“ по подобие на руския орден „Свети Георги“, с който се удостояват извършилите подвизи на бойното поле. А с указ № 5 от 9 януари същата година се постановява честването на празника. Определена е датата 23 април – денят на свети Георги Победоносец, а от 1916 г., поради преминаване от Юлианския към Грегорианския календар, Българската православна църква взема решение празничният ден да се отбелязва на 6 май.

В самото начало празникът се отбелязва определено скромно. Церемонията включва панихида в гарнизоните, поздравления и обяд за кавалерите на ордена „За храброст“ и ограничени военни паради, предимно в София. Впоследствие цар Фердинанд допринася за по-голямата пищност и значение на честването.

По време на войните в периода 1912 – 1918 г. празникът се отбелязва в бойни условия. Чества се всяка година с отслужване на панихида за загиналите и молебен за живите. Прави се преглед на войсковите части от върховния главнокомандващ на Българската армия и велик магистър на ордена „За храброст“. В края тържеството приключва с кратък военен парад.

Дълго време, паралелно с Деня на храбростта, съществува и Ден на победите, т.нар. малък Гергьовден – 27 ноември, когато българската армия удържа решаваща победа в боевете при Сливница по време на Сръбско-българската война от 1885 г. Подписаният през 1919 г. обаче точно на тази дата Ньойски договор я обезсмисля като ден на тържество. През 1920-те години тези 2 празника се обединяват и се чества само Ден на храбростта и победите на 6 май.

Започват да се правят големите Гергьовденски паради, като най-впечатляващи са столицата – на тях винаги присъстват Царят, висшите офицери, кавалерите на ордена „За храброст“, военните аташета, акредитирани в България, хиляди обикновени граждани.

От 1931 г. Денят на храбростта и победите е обявен за боен празник на войската.

Особено впечатляващ е парадът, състоял се на 6 май 1937 г., когато при изключителна тържественост цар Борис III връчва новите бойни знамена на софийските полкове. Старите бойни знамена, обгорени и прокъсани от куршумите, обикалят в прощално шествие под звуците на марша „Шуми Марица“ на препълнения площад пред Двореца, за да бъдат отнесени в Пантеона на българската слава. Новите знамена се освещават от Софийския митрополит Стефан, а след това царят с позлатено чукче заковава на всяко от тях позлатен гвоздей с изображение на вензела си. Той лично връчва бойното знаме на всеки командир на полк. Тържественият парад е предвождан от кавалери на ордена „За храброст“. На този и всички следващи паради се отдава специална почит на ветераните и инвалидите от войните, като царят лично се ръкува с тях.