Църквата почита на 14 октомври преподобна Параскева, наречена още света Петка Българска. 

Родена е в Епиват (днес град Селимпаша) край Мраморно море, Одринска Тракия, Византия. Родителите ѝ били благочестиви и уважавани хора, баща ѝ Никита бил земевладелец.

Света Параскева живяла през втората половина на Х век. Според нейното житие от патриарх Евтимий по-малкият ѝ брат Евтимий станал монах и около 40 години бил митрополит на Мадитос, а след смъртта му , в около 989 – 996 година, бил канонизиран като светец. Параскева починала след него, вече в новия век, на възраст поне 85 години.

Според нейните жития Параскева, още 10-годишна, чула в храм Иисус Христос да казва „Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва!“ и решила да се посвети на вярата. Тя сменила дрехите си с просешки и често раздавала свое имущество на бедните.

Когато родителите ѝ починали, брат ѝ бил вече монах. Параскева напуснала дома си и обхождала светините на Константинопол, приела монашеско постригване и като монахиня 5 години прекарала в пост край усамотения храм „Покров Богородичен“. Заминала за Светите места, посетила Йерусалим и Божи гроб. Установила се в Йорданската пустиня и живяла там много години до старостта си.

Предусещайки смъртта си, се завърнала през Константинопол в Епиват. Заселила се при храма „Свети апостоли“, където след две години тихо гаснела в усамотен и свят живот. По онова време вече нямало нейни живи роднини. Състрадателни хора погребали монахинята вън от градските стени като чужденка.

Мощите ѝ пристигнали в Търново, столицата на България, през 1230-те години. Тя била наречена Параскева Търновска и била почитана за закрилница на града, народа и държавата.

За отношението към света Параскева Търновска като закрилница на българския народ и държава особено силно впечатление прави споменаването ѝ в държавни и международни актове. В известния договор (1347 г.) с Венеция цар Иван Александър се заклева “в името на Бога, света Богородица, в кръста... и в светата Параскева Търновска”.

В народния календар денят е наречен Петковден и е един от големите празници, с които българите отбелязват края на топлото време и наближаването на зимата. На Петковден става и заплождането на домашните животни. 

Зимният Петковден не е само празник в чест на св. Петка (Параскева) като закрилница на децата, но и дава началото на почитта към покровителя на семейството и рода. Народът отбелязва този ден като начало на зимните празници - правят се оброчни курбани и сборове. Жените раздават питки за здравето на животните. Света Петка покровителства брака и плодовитостта.

В народните легенди светицата се смесва и с духа - покровител на къщата и семейството, затова се явява като змия - пазителка на дома.