С разпит на ключови свидетели и изслушване на съдебномедицинска експертиза стартира съдебното производство срещу специализанта д-р Тодор Бакарджиев. Медикът е подсъдим за причиняване на смърт на плод поради немарливо изпълнение на професионалните си задължения при водене на раждане в МБАЛ „Д-р Киро Попов“ – Карлово.

​Делото се гледа по общия ред, без признаване на вина. Още в самото начало на заседанието лекарят бе категоричен, че не се чувства виновен, макар да изрази дълбоко съжаление за случилата се трагедия.

Трагедията се разиграва в нощта на 10 срещу 11 май 2023 г. В осмия месец от бременността си 33-годишната Богдана Георгиева постъпва по спешност в АГ отделението заради преждевременно започнали контракции и минимално разкритие. Целта на хоспитализацията е била задържане на бременността под наблюдение. В хода на нощта обаче процесът на преждевременно раждане напредва необратимо, завършвайки фатално за бебето. Случаят придоби широк обществен отзвук след публичните изявления на майката, че трагедията е резултат от закъснели и погрешни медицински решения.

Заседанието започна с изслушването на комплексна съдебномедицинска експертиза, изготвена от изявени специалисти – гинеколозите д-р Исаков и д-р Христова, както и неонатологът д-р Георгиева от София, които участваха чрез онлайн връзка. Наред с нея бе приета и съдебнопсихиатрична експертиза, изготвена от д-р Маргарита Цветкова.

​Вещите лица бяха категорични в анализа си за допуснати сериозни пропуски в болничната грижа.

В документите липсват каквито и да е отразени данни за активен мониторен контрол на плода и проследяване на динамиката на разкритието.

„Тук няма активен мониторен контрол и това обяснява удължаването на родовото разрешение. Никой не е отразил този мониторен контрол“, посочват експертите.

Според медиците от документите може да се заключи, че причината за смъртта е асфикция, а липсата на активно наблюдение е в пряка причинно-следствена връзка с фаталния изход.

Според медиците от документите може да се заключи, че причината за смъртта е асфикция, а липсата на активно наблюдение е в пряка причинно-следствена връзка с фаталния изход. Подчертано бе, че ако състоянието е било следено на апарат, щяла да се види динамиката на разкритията и контракциите.

При петте прекарани часа в болницата е имало възможност за реакция, включително преминаване към спешно цезарово сечение, стига пациентката да е била наблюдавана адекватно от специалист. Експертите изтъкнаха, че задължително е трябвало да се направи аутопсия, както и изследване на плацентата и пъпната връв, които да дадат точен отговор за причините довели до преждевременното раждане.

Родителите обаче са отказали извършването на аутопсия.

Пред съда застана и д-р Цвета Динева – акушер-гинеколог с дългогодишен опит, която е била на разположение във въпросната нощ. Тя изясни организационната рамка в отделението и действията на младия си колега.

„Д-р Бакарджиев беше при нас специализант. Имаше право да приема пациенти и да ги преглежда. Един специализант има право да изроди едно естествено раждане и не е длъжен да ми се обажда за всяко нещо, освен ако случаят не е тежък или няма патологично акушерство“.

​Според нейните думи, през онази нощ специализантът ѝ се е обадил, когато процесът на раждане със седалищно разположение вече е бил в ход.

„Отидох в залата, при прегледа установих, че жената ражда. При влагалищния преглед се отвори мехурът и изпадна крак. Преминахме към процеса на раждане“.

​Д-р Динева охарактеризира поведението на родилката по време на самия родов акт.

„Богдана Георгиева не ни съдействаше изобщо. Не напъваше изобщо, като за пръв път ми се случва. Казваше, че не може“.

Тя добави още, че след раждането е разговаряла със съпруга

„На мъжа ѝ казахме, че не е напъвала, и той каза, че е било така и в Стара Загора, при първото й ражане".

​Относно обвиненията към липсата на секцио, д-р Динева бе категорична.

„Вече беше късно за секцио, беше във влагалището. Дори да имаше възможност, нямаше как да се случи – трябваше да се събере екип. Имаме ОАРИЛ, но нямаме дежурен реанимационен екип в онзи момент“.

​Защитавайки действията на специализанта, тя посочи.

„Той е назначил правилната терапия, дори аз да бях, нямаше да предположа, че ще е необходим екип за секцио. Много пъти сме израждали седалищни бебета“.

​Делото продължава с разпит на нови свидетели и вещи лица, които трябва да хвърлят пълна светлина върху спазените медицински протоколи в МБАЛ „Д-р Киро Попов“.