Нима име дете, което не знае историята за заляването на Левски - за вечерта в Къкринското ханче, което било обсадено от заптиета. За залпа от куршуми, които Апостола на свободата се опитал да избегне, прескачайки оградата на хана. И за злощастната случка, когато потурите му се закачат на един от колците, оставайки Левски увилснал пред очите на три дебнещи в засада заптиета. 

Най-разпространената история за залавянето на Дякона в ранни призори на 27 декември 1872 година е добре познатана всеки българин. Добре известен факт е и че злата участ, достигнала Левски, не сполита спътниците му Никола Цвятков и Христо Латинеца, напуснали Ловеч заедно с него.

Напоследък се цитира и друга история, която добива все по-голяма популярност, пише vasil-levski.eu. Ето я и нея:

"След като затворил вратата зад излезлия Христо, Никола се върнал в стаята при Левски. Последният се разпасал и излязъл през задната врата в яхъра по нужда. Като се върнал, тъкмо си опасвал пояса, когато се потропало на пътната врата на ханчето. Никола помислил, че Христо се връща, и искал да отиде да му отвори. В това време се потропало втори път, по-силно, и се чуло на турски език искането ханджията да отвори вратата. Тръгвайки да отваря, Никола чул силен шум (гюрултия) навън и познал гласа на турския стражар, който ги бил срещнал предния ден на Пази мост. Върнал се и казал, че са обградени от много стражари, между които и срещнатия предишния ден. Левски се препасал надве-натри, взел револвера си и револвера на Латинеца и с тях в ръцете казал на Никола да му отвори малката врата за яхъра. През нея излязъл в двора и отишъл към вратника на съседа Денчо, като мислел, че там няма никого. Без да отвори вратника, за да не скърца, искал да го прескочи, но гащите му се закачили и той паднал по лице на земята от другата страна. Там се криели трима стражари, които веднага го натиснали към земята. Левски ги отхвърлил, станал и стрелял по тях, като ранил единия. В тази гюрултия тримата стражари извикали на другарите си да тичат, че ще го изпуснат. Всичките около 15-16 души според Цвятков (а в действителност 10-11) стреляли в залп с пушки. Един куршум само ударил Левски над лявото ухо и му одраскал кожата, а един стражар го ударил с ножа си и му отрязал отчасти горната половина на ухото, която увиснала надолу.

Никола Цвятков останал в стаята през цялото време и, когато навън всичко утихнало, помислил, че Левски е избягал, и се успокоил. След време стражарите отново започнали да блъскат по вратата да им се отвори. Никола се престорил, че спи. В това време се върнал Христо Цонев. Турците го хванали и той, като им казал, че е ханджията, също потропал на вратата и извикал Никола, който отворил. Влезли няколко стражари в ханчето и, като дошъл старшият, извикал: „Я доведете оная свиня!” Никола видял тогава 4-5 стражари, които водели един гологлав човек, разпасан, с паднали гащи, с ръце, вързани отзад, цял облян в кръв. Първоначално не можал да познае Левски. Стражарите накарали Никола да му вдигне гащите и да го опаше. Качили Левски на каруца заедно с ранения стражар. Никола и Латинеца вързали с едно въже с ръцете отзад. След това потеглили за Ловеч.
И така. Общо взето това се знае, това се предава и никой не го променя по същество. Тук-там има спорове за облеклото на Левски и за други подробности, които идват главно от различните, дори противоречащи си понякога сведения в разказите на Никола Цвятков за онази фатална утрин. Има и разкази на Латинеца и на Димитър Пъшков."

Какво обаче се е случило в действителност. Според Георги Савов истината се крие в забравен документ от Софийските архиви. В тази страничка самият Левски разказва за залавянето си - това е последният документ с неговото име от разпита, предшестващ смъртната присъда. 

Ето какво е съдържанието му според автора:

"Въпрос: Как ви заловиха? 
Отговор на Левски: Към десет часа сутринта по турски, когато излязох навън, аз видях пред вратата един въоръжен с пушка. Попитах го кой е той, той ме улови за ръката. У мене имаше два револвера, извадих ги и раних в ръката човека, който ме хвана. После започнах да бягам, обаче държащият не ме пусна. Пристигнаха другарите му, удариха ме по главата аз паднах там. Заловиха ме…“

През годините след Освобожденито до наши дни историци, автори и публицисти преставят различни сведения за националните ни герои, включително и различни версии за залавянето на Левски. Историята вероятно се разминава с легендата, с това, което се знае, предава и пише в учебниците, но едва ли би променила възприятията ни за тях. Въведоха се понятия като "Османско присъствие", "Османски период" и подобни термини, които, твърде логично, българският народ отхвърля. Историята е твърде субективна наука, а българите имат нужда и от своите герои, и от своите злодеи.

Независимо на коя "версия" вярвате, образът на Дякона трудно би могъл да придобие по-различва светлина в представите ни. Апостола на свободата е въплъщение на един идеал, на жаждата за свобода, жертвоготовността, хладнокръвието, бунтовническия дух. Независимо от точната хронология на събитията от нощта на 27 декември, резултатът е един - залавянето на Левски, удар за освободителното движение и поддръжниците на идеята за свободата. 

Днес България отбелязва 146-годишнината от един черен ден.