Стават 185 години от рождението на Теофан Райнов - забележителния карловец

Автор: Plovdiv Now 21:30, 21.04.2022 6232

Стават 185 години от рождението на Теофан Райнов - възрожденски деец, участник в националноосвободителното движение и в изграждането на свободна България. Син е на бележития карловски просветител Райно Попович, припомнят от Национален музей "Васил Левски" в Карлово.

Майка му Анастасия е от известния Гешов род от Карлово. Завършва търговско училище във Виена.

Теофан Райнов е един от активните сътрудници на Г.С. Раковски при подготовката на Първата българска легия. По негово поръчение заминава в Италия, за да се запознае с тактиката на италианското освободително движение, ръководено от Гарибалди. По-късно става сътрудник на турското тайно разузнаване със задача да следи инициативите на българските революционери във Влашко, но намерението му било да използва парите на турската полиция за подпомагане на българското революционното дело.

Същевременно Райнов поддържа връзки с Тайния български централен комитет, сближава се с Любен Каравелов, Васил Левски, Иван Касабов, а също и с представители на европейските революционни среди. Заедно с Райчо Гръблев през лятото на 1869 г. осъществява мисията на „младите“ в Европа, по време на която се срещат с Джузепе Мацини.

Участва в дейността на българската емиграция във Влашко. За известен период от време е в т.нар „Плоещка група“ на дуалистите, която влиза в открит конфликт с Левски и Каравелов, но към края на 1871 г. възстановява тяхното доверие и се включва в осъществяването на общи действия на ВРО и БРЦК в Букурещ и разширяване на комитетската мрежа в Българско. През Руско-турската война 1877-1878 г. сътрудничи на руското командване.

След Освобождението Райнов участва активно във възстановяването на българската държава – работи като окръжен и околийски началник в различни градове, участва в много организации с благотворителен, културен и стопански характер. Първи председател е на Ученолюбивото дружество „Васил Левски“ в Карлово, което се заема с изграждането на паметника на Апостола в родния му град. От редица документи в запазения архив на дружеството се вижда, че макар и на преклонна възраст Райнов участва в работата на комитета до 1909 г. Само след една година, на 18 септември 1910 г., той умира сам в родния си дом в Карлово, загубил съвсем млад съпругата си Елисавета, а след това и сина си Райно.

Въпреки че още твърде млад получава възможности за търговска и предприемаческа кариера, Теофан Райнов поема друг път – на рискове, понякога авантюри, извървява сложна идейна еволюция, като обрича живота си на Освобождението и развитието на България.