Мария Ганева е родена през 1856 г. в карловското село Маджере (дн. Бегунци). Баща ѝ Ганю Николов – Маджереца и майка ѝ Неда Ганева се преместват да живеят в Карлово след раждането на двете им дъщери Мария и Тота. Тяхната къща се превръща в убежище за мнозина известни български революционери – Васил Левски, Ангел Кънчев, Георги Икономов, Стефан Стамболов, Панайот Волов. Къщата е и склад за оръжия и боеприпаси. При ремонт на портата през 1943 г. в зида ù е намерена торба с патрони, останала от онова време.

 

В къщата на Ганю Маджереца през 1871 г. е извезано знамето на Карловския революционен комитет по предварително подготвен проект от Васил Левски и Ангел Кънчев. Според запазените спомени от този период Апостола възлага на Мария Ганева, на племенничките си Гина и Мария Андрееви Начеви, Тина Поп Христова и монахинята Ефросиния Цочева задачата за изработването му. Впоследствие знамето се довършва от Мария Ганева. От едната страна със сърма са извезани лъв с корона, стъпил върху пречупеното османско знаме, и надписите "Карловски окръг" и "Смърт или свобода". Върху другата страна е съшит кръст.

 

И Левски и Ангел Кънчев не успяват да доживеят да видят знамето на революцията развято. Неговата история обаче не приключва тук. 3 години след смъртта на Левски творението на карловки е показано на гюргевския апостол Панайот Волов. Той толкова харесва знамето, че поръчва да се ушие негово копие, което да се използва от панагюрци. Отново Мария Ганева се заема със задачата.

 

На 20 април 1876 г. въстанието избухва по-рано от очакваното. Предвидените знамена за панагюрци все още не са подготвени, освен това, което е ушито в Карлово. Георги Бенковски развява именно него на панагюрския площад и с викове "Бунт! На оръжие!" обявява въстанието в Панагюрище, а после го използва за своята „Хвърковата” чета. В разгара на Априлското въстание, когато се разчува, че Панайот Волов е тръгнал от Копривщица за Карлово и е стигнал вече в село Дерелии (сега село Богдан), Мария Ганева, смятайки че е настъпил часът на въстанието, завързва първото знаме на един прът и го развява на площад „Войнишкото”. Карлово обаче така и не се включва във въстанието. Заради дръзката си постъпка смелата карловка е предадена от свидетели и по-късно заловена от властта. Но тя така и не издава къде скрива знамето.