Двамата братя са родени в Карлово, превърнал се икономически и търговски център в Османската империя и просветно средище в българските земи през Възраждането в семейството на Георги Недев и Евдокия Пулиева. По майчина линия те са първи братовчеди с Ботьо Петков-бащата на Христо Ботев. Израснали в родолюбива българска среда още в ранните си години братя Георгиеви се изпълват с подчертано уважение към образованието и науката и осъзнават ролята им за успеха на всеки народ.

 

Двамата карловци създават най-голямата българска търговска фирма през Възраждането, която поддържа кантори в Галац, Букурещ и Браила, разполага с гъста мрежа от търговци и агенти от Франция, Англия, Италия и др. и имат безспорен принос за икономическото развитие на страната ни преди и след Освобождението. Канторите им получават много и разнообразни земеделски и занаятчийски стоки от всички краища на българските земи, включително и от Карлово. С предприемчивия си дух, способности, инициативност братя Георгиеви развиват огромна търговска, банкерска и мошиерска дейност установяват трайни международни стопански връзки и си спечелват европейска известност.

 

Утвърдени търговци, те стават ръководители и едни от учредителите през 1862г. на Добродетелна дружина-организация на богатите българи във Влашко. През целия си живот братя Георгиеви проявяват интерес към просветното дело и културния живот на сънародниците си, както в емиграция, така и в поробена България. Дарителството им е мащабно и зряло с ярко изразен национален характер. Те ориентират десетки български младежи към университетите в Западна Европа и Русия. Подкрепяйки ги материално те имат заслуга за подготвянето на широк кръг от образовани българи. Няма благотворителна инициатива, в която братя Георгиеви да не се включват със значителни средства.

 

Братя Георгиеви активно подпомагат и нашите сънародници в Македония, чрез парични помощи, изпращане на книги и учебни пособия, осигуряване на учители. Преди смъртта си Евлогий Георгиев отрежда крупна сума за девическата гимназия в Солун.

Големият меценат дарява значителни суми на: българската църква в Букурещ, за поддръжката на българското училище „Св. св. Кирил и Методий“, за Букурещкия университет „Карол I“, за общината в Галац, отделя за строителството на българска болница в Цариград. Три години преди смъртта си той купува сграда в Солун за българска община.

 

Прекарал по-голямата част от своя живот в чужбина, най-богатият български търговец и банкер от края на XIX век не престава да се чувства дълбоко свързан със съдбата на своя народ и родина. Благороден жест е огромното му дарение за построяване и поддържане на Висше училище в България. Голямо е вниманието, което братя Георгиеви отделят за развитието на просветното дело и преди всичко в родния си град. С техни средства образование получават много карловски младежи. Първата текстилна фабрика в Карлово, построена през 1891 г. е най–голямата дарителска проява на големия благодетел спрямо неговите съграждани. Целта е тя да улесни поминъка на карловци, а приходите от нея са предназначени за училищата и за нуждите на града.

 

Братя Георгиеви са погребани в гробището Белу в Букурещ в красива гробницата, призната за архитектурен паметник от румънската държава. С благородните си и безкористни дела те работиха за да сбъднат мечтата си за една просветена и силна България, за образовано и будно българско общество, градящо бъдещето си с поуките от миналото. Понякога ние гледаме на дарителите само през призмата на история. Но това не е една друга България. Те са били също способни българи, но са разпознавали себе си и като граждани, професионалисти, добри хора с кауза - общото благо. Затова, ако поискаме да разберем и да се поучим от миналото да помислим за другите до нас, за перспективата, че можем да направим света около нас по-добър и по-смислен, и да не забравяме, че това са добродетели и ценности, завещани ни от достойните ни деди.