128 години по-късно да си спомним за калофереца Никола Бацаров

Автор: Plovdiv Now 8476
128 години по-късно да си спомним за калофереца Никола Бацаров

На днешния ден 13 декември през 1892 г. на 74 г. почива Никола Иванов Бацаров - български учител и обществен деятел от периода на Възраждането и първите години след Освобождението на България от османско владичество.

Роден в Калофер на 9 март 1818 година, той получава началното си образование в родния си град и в Цариград, по-късно учи при Неофит Рилски и Неофит Бозвели в Габрово.

През 1849 г. Бацаров се установява като учител в Мачин, Северна Добруджа. Допринася много за налагането на българския език в училище и в църковното богослужение за сметка на гръцкия. Остава в Мачин до края на Кримската война. След временното завземане на града от руските войски спомага за организиране на доброволчески отряди в помощ на руснаците.

От 1858 до 1866 г. живее и учителства в Шумен. Включва се дейно в борбата срещу гръцкото духовенство за самостоятелна българска църква, издига се до главен секретар на Шуменската църковно гражданска община. Сътрудник на възрожденските списания и вестници „Цариградски вестник“, „Български книжици“, „Дунавски лебед“, „Слово“. Поддържа кореспонденция с националния революционер Георги Раковски.

След 1866 г. Бацаров развива обществена дейност на различни места в Североизточна България (Варна, Русе, Провадия, Дивдядово), подпомага организирането на Варненската епархия. След Освобождението се установява в Нови пазар, става кмет на града, впоследствие е мирови съдия.

Никола Бацаров е баща на генерал-майор Иван Бацаров. Запазеният в Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ личен архив на Бацаров съдържа кореспонденцията му и автобиография, представляващи ценни източници за историята на църковно-националните борби и обществения живот в Мачин, Шумен и другите места, където е живял.

Покрай една стара снимка четем „Българи са присъствали на коронацията на руския император Александър ІІ на 26  и август 1856 година (бел.ре.-в негова чест е паметникът „Цар Освободител“ срещу Народното събрание в София).

Седналият в средата добруджанеца Георги е от село Алмалий (бел. ред.- в миналото едно от знаковите добруджански села, населено с шиковци), сега в Северна Добруджа. Седнал отляво е поп Иван, наричан още Пущинака, вдясно е търговецът Цани Калянджи от Лясковец. Прави: Константин Палаузов, член на Одеското българско настоятелство, и Никола Иванов Бацаров от Калофер, учител и общественик. Това е една от най старите снимки с дейци от Възраждането“.

Подобни новини

Вашият коментар през Facebook

Новини Trafficnews logo

Изпрати новина