Д-р Павлов, който за втори път бе хванат в нетрезво състояние на работното си място в кабинет в гр. Хисаря, отново няма да бъде санкциониран.

Докторът е адекватен и не е употребил алкохол – това е констатирала проверка от страна на регионалните структури на отговорните институции – РЗИ, НЗОК и БЛС, която се е състояла четири дни, след като пациент на общопрактикуващия медик сигнализира на 22 март за това, че докторът се е явил на работа пиян и с огромно закъснение, като не е бил в състояние да издаде дори рецепта.

Припомняме, че наш екип веднага се отзова на място в лечебното заведение и завари докторът да напуска работното си място във видимо нетрезво състояние преди края на смяната. Само преди няколко месеца историята се повтори, като тогава отново лекарят не бе санкциониран при последваща проверка, а от Български лекарски съюз обещаха да подкрепят лечението му срещу алкохолната зависимост.

„Пациентите са доволни, докторът не е в нарушение“, това са изводите на мултиинституционалната проверка, такива бяха и преди половин година.

Оттук следва да поразмишляваме на тема как се правят проверки в България. Съвсем плитката историческа памет все пак ни води към инспекции посред лято за снежни преспи, както и горене на гуми в извънработно време от неидентифицируеми малолетни, забележете, лица. Примери много, резултатът винаги е „няма нарушения“.

Вторият извод, който може да си направим, стъпва върху къде-къде по-изчерпателния отговор, който получихме от РЗИ по казуса. Ако от РЗОК ни обясниха, че договорът на медика, който работи като едноличен търговец, не се нарушава и проблеми няма, без да споменат и дума за състоянието на доктора, то от РЗИ-Пловдив казват, че Павлов е бил адекватен по време на проверката, но е признал, че е алкохолик. Така отново стигаме до институционален завет, че д-р Павлов ще се лекува с помощта на същите тези контролни звена, осъществили и първата, и втората проверка.

Всички това натрапчиво ни кара да мислим, че освен талант за „навременни“ проверки, инспектиращите разполагат със „завидни“ умения за анализ на риска и отговорът им започва да звучи синтезирано така: „Когато ние го проверяваме, той все е трезвен. Пациентите казват, че пие, той признава, че е зависим към алкохола, но това не означава нищо. Пациентите са доволни, а ние ще го лекуваме.“

Дори някой да прояви здрав разум, че навярно, човек, упражняващ високо рискова регулирана професия, в която отговаря за живота и здравето на хората, не бива да я съвместява със солидни количества алкохол, то това със сигурност не значи, че ще последва наказание. Докторът води самостоятелна практика, няма трудов договор и не подлежи на санкция по Трудовия кодекс. Вероятно ще се намери някой член сред нормативната база, на база който може да бъде наложено вид административно наказание, но затова трябват солидни доказателства и воля някой да състави акт.

Междувременно въпреки че карането на автомобил след употреба на алкохол е криминализирано, лекуването на пациенти след употреба на алкохол, очевидно не е.

Остава моралната страна на въпроса, а именно етичните кодекси на медицинската професия, които гласят как лекаря препоръчително трябва да спазва определени правила и норми, като сред тях попадат адекватност при лечение. Етиката обаче вероятно ще дойде на дневен ред чак след като някой пострада, но това следва когато превенцията е безвъзвратно закъсняла.

Лечението на алкохолизма е абсолютно задължителна стъпка, но загрижеността за личното здраве на някой, не изключва отговорността да бъдат опазени живота и здравето на стотици пациенти, които разчитат на преценката на д-р Павлов. Когато обаче няма регулатор, който да се намеси, самите те трябва да направят избор – дали да се лекуват при човек, който в момента има нужда от лечение. 

„Комисията по Професионална етика към Регионалната лекарска комисия в Пловдив заседава по казуса. Ние обаче нямаме достатъчно основания и доказателства да наложим санкция, тъй като правомощията по събирането им не са делегирани на нашия орган“, обясни председателя на ППЕ на РЛК-Пловдив доц. Светлозар Спасов. 

Нито РЗИ, нито НЗОК са извели официални документи, с които да констатират нарушение. А такова видно от сигналите на пациентите и видеоматериалите, които показват доктора в медицинското заведение в нетрезво състояние, съществуват, но никой не иска да легализира. Български лекарски съюз няма доказателствена тежест, нито разследващи функции. Вероятно пропуск в нормативната уредба възпрепятства каквито и да е действия по реален контрол, а резултатът е налице - докторът практикува в състояние, което застрашава както неговото здраве /беше блъснат пиян през есента на 2018 година/, така и здравето на околните. 

Дано институционалната безучастност не гарантира благоприятна среда за възникване на инцидент. Една неправилно поставена диагноза, една грешно поставена инжекция или липсата на навременна и адекватна реакция, може да доведе до непоправими последствия. Затова ни се струва, че този казус, заровен измежду неясни приоритети, правила и правомощия, започва да придобива трагикомична окраска. Защото ситуацията с д-р Павлов не е израз просто на една нелека съдба, белязана от алкохола, а може да доведе до белязване на още десетки.