"Знам, че пишеш книга за мен. Гледай да не избягваш конфликтите!", това посъветвал Николай Хайтов дъщеря си Елена малко преди да завърши земния си път. Именно конфликтите и битките на твореца бяха сред акцентите на днешната среща разговор с наследницата му. Събитието се проведе в Дневния център за възрастни хора в град Хисаря, а негови гости и организатори бяха членовете на Съюза на ветераните. С много настроение, на чашка кафе, Елена разказа биографията на баща си, като не пропусна да пресъздаде и някои от спомените си с него.

Докато се радвал на народната любов, Хайтов не бягал и от премеждията. "На мен опонентите са ми нужни, за да поддържам сам себе си", споделял той. Ако днес той бе сред живите, със сигурност би опонирал и присъствал на челна линия в редиците на протестите за опазването на Пирин и Черноморието. Защото най-голямата му любов била гората, свидетелства Елена Хайтова. А една от важните каузи в живота му, за която говорил в интервютата си и която защитавал страстно пред държавните институции, била опазването й. Дърветата не са като хората, споделял автора, чийто герои също ревностно пазят гората. 

На родните си деца оставил освен редица завети, друга своя битка - тази за гроба на Левски.

Той си отиде с надежда, че ще бъде поставена паметна плоча пред църквата "Св. Петка Самарджийска", споделя Хайтова. И сега я има, но за нея се борихме аз и моите братя. Хайтов посветил последните 18 години от живота си в проучвания за църквата и гроба на Апостола.  Да докаже правотата си му коствало много, защото учените не приемали неговата теза.

"Казваха му си гледа дивите разкази и филмите и че няма нужда да бъде историк сред историците", разказва Елена, "Но той бе и общественик. Той бе българин. А всеки българин има право да се бори за Левски, защото той е Апостол на човещината."

Сред значимите битки в живота на Хайтов била тази за опазването на чистотата на българския език от чуждиците. Авторът взимал за пример Валя Балканска и други родопски певици, които изнасяли много концерти в чужбина, но намирали за невъзможно да преведат текстовете на песните.

"Обичаше да се среща с обикновени хора за раздумка, а докато разговаряше с тях, запомняше и думите, които употребяват", споделя Елена. Самата тя е автор на дипломна работа на тема "Турцизмите в творчеството на Хайтов". Хайтов обаче бил умерен в употребата им и използвал частици, които вече са навлезли в българския език, за да звучи речта му по-свойски. И как иначе би пресъздал образи като този на Асан Мешов - прототипа на героя му от разказа "Сватба". 

Николай Хайтов често казвал, че децата му трябва да минат през трудностите така, както той е преодолял мнозина. 

"Баща ми не обичаше близките да се застъпват за него, нито той за тях. Написал е над 60 предговора на книги за непознати. Когато излезе първата ми книга, посветена на Валя Балканска, той разбра от издателството и дойде да ме поздрави. Той искаше децатаму да изпитат трудностите, които той е изпитвал", споделя Елена. Пред репортер на Plovdivnow.bg тя допълва и че сред трудностите, които е изпитвала, било кандидатстването й с Българска филология. - "Баща ми каза, че ако не мина изпитите, ще отида да беля домати в бригадата в Асеновград, или пък някъде като учителка, да поработя известно време." Елена не била приета на първо класиране за желаната специалност, но скришом се подготвяла през цялата следваща година. Самият Хайтов е минал през труден етап, за да получи образованието си. След като завършил 7-ми клас, той за пръв път отишъл в Асеновград и Пловдив, за да потърси работа. Не работел за пари, а за да преживява добре, разказва дъщеря му. На следващата година се записал да учи като частен ученик. 

Любопитната публика на Хайтова следеше всяка нейна дума, а някои разказаха и личните си впечатления и спомени с автора. Ветераните задаваха въпроси свързани с творбите му, а някои споделиха и част от собственото си творчество. На края на срещата бяха поздравени и тазгодишните юбиляри, най-възрастната от които навършва 90 години.