Афтата е повърхностна лезия, засягаща епителната част. Когато са множествени - състоянието се нарича още афтозен стоматит. Рецидивиращият афтозен стоматит е често срещано състояние, клинически характеризиращо се с множество рецидивиращи малки, окръглени или овоидни улцери, с резки еритематозни (зачервени) граници, с жълтеникаво или сиво дъно.

По-често се срещат по некератинизираната лигавица като букалната и пода на устната кухина, а по-рядко по гингивата и небцето. Първоначалната проява е по време на детството.

Етиологичните причини за развитието на такива лезии в устната кухина най-често са:

• Стрес;
• Травми-прехапвания на устни, бузи, език, травма от протезни конструкции;
• Някои общи заболявания;
• Алергии към храни;
• Инфекциозни фактори;
• Имунологични фактори;
• Други предразполагащи фактори.

Кръвни заболявания като дефицит на желязо, на фолиева киселина, на витамин В12 могат да са повод за развитие на афтозен стоматит. Някои стомашно-чревни заболявания като болест на Крон, улцерозен колит, ендокринопатии, хормонален дисбаланс, хиповитаминози. Към предразполагащите фактори могат да се включат още занемарената орална хигиена, биметализмът при някои пациенти, смущения в кератинизацията на лигавицата, прекомерният прием на цитрусови плодове като портокали и лимони, тютюнопушенето. 

Това е травматична, единична лезия, която има сиво-жълт налеп, засяга всички възрасти, продължителността и е около 10-тина дни като отшумява без кожни поражения. 

Рецидивиращ афтозен стоматит

Оралните му прояви могат да бъдат с малки, големи и херпетиформени размери.

Малките (aphtae minor) обикновено са неболезнени, преминаващи в сивкав оттенък при започнала епителизация на лигавицата. Заобиколени са от еритематозни граници и понякога оток. Те са единични или на групи от 1-6. Лезиите, заздравяват за около 7-10 дни. Рецидивират в период от 1-4 месеца. Обикновени тези афти не остават белези след епителизация и са по-често срещани при лица между 10-40-годишна възраст. Предилекционни места са некератинизиращата гингива, устните, пода на устната кухина, езика.

Големите афти (aphtae major), известни още като афти на Sutton са овални или овоидни улцери с размер около 1см в диаметър или по-голям. Групирани са от 1-6 и за тях е характерно бавното заздравяване-10-40 дни с образуването на цикатрикс. Имат силно изразен жълтеникав налеп, ярки очертания, червен ореол, леко деформирани ръбове. С увеличаване на дълбочината им, болезнеността се увеличава. Локализация им е предимно задните участъци на устната кухина – меко небце, дъги, език, лабиална и букална мукоза. Възрастта, в която се проявяват най-често е след 10-14 години.

Херпетиформени улцерации

Mалки, плитки язвички 1-2 мм, предхождани от везикули (мехурчета, пълни с течност). Те са болезнени и многобройни. При сливането им се оформят големи улцеративни лезии, оздравяващи за 10-14 дена. Отминават без белези и предимно се срещат при възрастни жени и при подрастващи юноши. Локализация им е по ръбовете на езика, лигавицата на устните. 

Как могат да се лекуват афтите?

Пациентите трябва да избягват храни, съдържащи бензоати, например: картофен чипс, шоколад, тъй като се обсъжда ролята на тези храни в началото на появата на оралните лезии. 

Витаминотерапията и приемът на пробиотици са препоръчителни. Локалната терапия на първо място трябва да включва добра орална хигиена-орални води, съдържащи хлорхексидин или триклозан, разтвор от лайка. Обезболяващи като Лидокайн гел за намазване около 20 минути преди хранене, за да облекчи дискомфорта. 

Все по-предпочитани и изписвани са спрейове и гелове на основата на „адхезивна база“. Адхезивните бази си приличат по отличната адхезия по мокра лигавична повърхност. Имат обезболяващ ефект и същевременно предпазват афтата от механично дразнене. Има препарати на основата на „адхезивна база“ с и без кортикостероиди. 

При рецидивиращ афтозен стоматит, както и при рецидивиращи афтози се препоръчва и лечение с полибактериални имуномодулатори.

Източник: Puls.bg