Много родители не осъзнават как съсипват живота на детето си, като го правят зависими от себе си и съответно - неприспособимо в обществото.

Най-често те прибягват до следните 10 фрази.

„Най-важното е, че си имаш мен, нямаме нужда от никой друг."

Тези думи внушават съзависима връзка с мама. Те я поставят начело на цялото общество, а всеки човек трябва да има свой социален кръг.

"През целия си живот ще живееш с мен, мама няма да ходи никъде."

Подобна фраза е установка за детето, че то трябва да живее с майка си. Често такива хора, дори когато изграждат лични отношения с партньори, винаги дърпат майката след себе си. Всичко е под контрола ѝ и без нея няма накъде. Това разрушава отношенията и семействата на тези партньори.

"Аз ще направя всичко за теб, ти само ме слушай."

Друго отношение към детето: ти нищо не можеш да направиш, най-важното в живота е да се подчиняваш. Това ги лишава от всички възможности за лидерство,  смелост, изява, независимост.

„Аз съм единственият човек, на когото можеш да се довериш, всички ще ти обърнат гръб, но мама винаги ще бъде до теб."

Създаване на негативни нагласи към социалния свят, всички са лоши. Развива нежелание за общуване с хората, страх и предпазливост. Стресира се дори в безопасна среда. Детето ще стане напрегнато, потайно и вероятно ще се страхува от хората.

"Защо ти е спорт? Трябва да учиш усилено."

Акцентирането само върху образованието лишава детето от всестранното развитие на личността му. То трябва да се занимава с това, което му харесва, и да не се страхува да опита силите си в нещо друго.

"Не общувай с двойкаджии, те ще те научат на лоши неща."

Оценъчното възприемане на хората, направено по градация на статуса, мярката за обществена, образователна, професионална принадлежност - лишава от възможността да се избере добра среда. Невъзможно е да се оценяват хората само по тези критерии. Дори приятелят или приятелката му да не получават добри оценки, това не е показател, че са лоши хора. Ученето е различно за всеки.