В този свят е необходимо да има някакъв баланс. Ето защо мъдреците ни предупреждават, че има някои неща, които е по-добре да се държат в тайна.

1. Първото, което трябва да се пази в тайна, казват мъдреците, е бъдещите ни планове. Премълчавайте до тогава докато не се изпълни планът ви. Всички наши идеи не само не са идеални, в тях има много слаби места, по които лесно може да се атакува и да се развали всичко.

2. Второто, което препоръчват мъдреците е да се споделят тайните за нашата благотворителност. Благото дело е голяма рядкост в този свят, и именно затова то трябва да се пази като зеницата на окото.

Не се хвалете за добрите си дела. Гордостта веднага ще види и ще отнеме взичкото благо, което е дошло в резултат на тази благотворителност.

3. Третото, което мъдреците не препоръчват да се разпространява е да говорите за своята аскетичност.

Не разказвайте наляво и надясно за вашите ограничения в храненето, спането, сексуалните отнешения и т.н. Аскетизмът носи ползва само ако се съчетае и с емоционалната съставка.

4. Четвъртото, за което трябва да се мълчи е мъжеството и героизмът, който сте проявили. Някои получават външни изпитания, а някои вътрешни.

Външните изпитания за видими, за това за тях хората получават награди, но преодоляването на вътрешните изпитания никой не забелязва, затова и за тях няма награди.

5. Петото, което не си струва да се разпространява е духовното знание. То има различни нива и трябва да се разкрива само при достигане на определено ниво на чистота на съзнанието.

Основната грешка на начинаещият носител на истината е желанието да сподели постигнатото духовно знание, което вместо да донесе добро, само ще обърка и уплаши другите.

6. Шестото, което не си струва да споделяме с другите е да говорим за домашните си конфликти и въобще за семейния си живот.

Запомнете: колкото по-малко говорите за проблемите в семейстовто, толкова то ще бъде по-здрави и поо-стабилно. Кавгата е просто освобождаване от негативната енергия, която се натрупва в процеса на общуването.

7. Седмото, за което не си струва да се говори е лошите думи, които са били чути от някого.

Може да си изкаляш обувките на улицата, а може да си изкаляш съзнанието. И човек, който върнал се в къщи, разказва всичко, което е чул на улицата по нищо не се отличава от човекът, който се е прибрал с кални обувки и не ги е събул, влизайки в къщи.