1 май е официален празник у нас от 73 години. Чества се обаче и десетилетия по-рано. Мнозина продължават да го свързват с мащабните манифестации преди 1989 г. Но всъщност корените му нямат нищо общо със социализма. 

Всичко започва на 1 май 1886 г. в Чикаго

В капиталистическа Америка работниците се борят за намаляване на работния ден и цялостно подобряване на условията на труд. Това обаче няма как да се случи без серия от протести и стачки, които да докажат готовността на работниците да защитават своите искания. На 1 май 1886 г. в САЩ, Чикаго, се провежда неофициална национална стачка, в която вземат участие над 300 хил. работници от цялата страна с искане за въвеждане на официален 8-часов работен ден. След няколкодневни протести полицията в крайна сметка разпръсква протестиращите с цената на над 200 ранени и поне четирима убити. Това нагнетява допълнително напрежението и на последния протест на 4 май е хвърлена бомба сред полицаите, която причинява смъртта на един служител на реда, а други шестима биват ранени. 

Тогава се появяват и организациите, наречени „синдикати”. Исканията на работниците стигат до  Европа. През 1889 г в Париж учредителният конгрес на Втория интернационал призовава за международни демонстрации в знак на солидарност към протестите в САЩ. През 1904 г. конференция на социалистите в Амстердам решава да отбелязва датата с еднодневна стачка. Така денят се превръща в неработен, макар и неофициален празник.

Първият опит за честване у нас е през 1890 г. от Топографското дружество

Въпреки това през следващите години празникът така и не получава официално признание. Това се случва едва през 1939 година, когато 1 май е обявен за официален празник. След промените, извършени на 9 септември 1944 година, Денят на труда става един от най-тачените и почитани празници в България. По традиция в следващите 45 години той се отбелязва с мащабни манифестации в цялата страна, които биват грижливо подготвени от комунистическата власт и са абсолютно задължителни.