Почитаме първия християнски мъченик

Автор: Plovdiv Now 199
Почитаме първия християнски мъченик

На третия ден от Коледа – 27 декември, Православната църква почита паметта на свети Стефан - първия християнски мъченик и първи служител (архидякон) в устройващата се Йерусалимска община-църква.

Денят на Свети Стефан се чества винаги на третия ден след Рождество Христово и е последният празник в годината, за който хората казват, че "затваря кръга".

От времето на апостол Павел насам всички наричат свети Стефан първи мъченик, защото е една от първите жертви на християнската вяра. След Възнесението на Христос били избрани седмина души дякони /служители/, които да се грижат за домакинските работи на християнското общество, като пръв между тях е Стефан.

Обезпокоени от нарастването на броя на християните, членовете на съвета на юдейските старейшини влизат в спор със Свети Стефан, но не устояват на "духовната му сила и мъдрост". Затова възбуждат народа срещу архидякона, като го обвиняват, че хули Бога и Мойсеевия закон.

Разярената тълпа го изкарва извън града и започва да го бие с камъни. Светецът коленичи и преди да издъхне, се обръща към небето с думите "Господи, не им зачитай този грях!". Тялото му е оставено на зверовете и птиците. През пети век част от мощите му са открити чрез видение и са положени в Сионския храм в Йерусалим.

Сред народа денят е известен като Стефановден. Стефан е сред най-разпространените имена в България. Днес имен ден имат всички, които се казват Стефан, Стефана, Стефания, Стефи, Фани, Венцислав, Венцислава, Запрян, Стамен, Стамена, Станимир, Станимира, Стоил, Стоилка, Станка, Станчо, Стоян, Стоянка, Таня. Честит празник и бъдете живи и здрави!

В народния календар на Стефанов ден се изпълнява обичая Ладуване, Дайлада, Тайлада, Топене на пръстени. Названието е от припева-обръщение, който се повтаря в песенния съпровод: “Ой ладо, ладо, момиче младо”.

Ладуването е колективно гадаене за женитба. Срещу празника момите донасят от извора или от кладенеца мълчана вода в нов бял бакър, в който топят пръстените или китките си с привързан на тях белег - пръстен, гривна, обеца и пр. Покритото с червено було (или бяла кърпа) котле оставят през нощта под трендафил или овощно дръвче “на звездите”.

Сутринта една от момите или малко момиче (с живи родители), облечено като булка, вади пръстените и китките, а останалите пеят кратки песни-припевки (“ладанки”). С тях те наричат за близка или по-далечна женитба, за щастие в брака, социално положение и качества на бъдещия жених: “Жълто було трески сбира.” (т.е. Момата ще пристане); “Зряла дюла и презряла.” (т.е. Ще се омъжи стара); “Сам си здравчец на камъче.” (т.е. Ще се омъжи за сирак) и пр.

Песента-наричане е призвана чрез магията на словото да осигури сбъдването на надеждата и съкровената мечта за щастлив семеен живот. Всяка мома си взема малко овес (ечемик) от котлето и го слага под възглавницата си. Вярва се, че който момък сънува през нощта, за него ще се омъжи. По това, дали водата в котлето ще замръзне през нощта, се гадае за здраве през годината. Накрая се играе общо хоро.

Ладуването на Стефановден е характерно за Средна и Северна България, Средна гора и отделни места на Западна България.

На Стефановден се спазват обичаите за Мръсните дни. През този период хората се пазят от зли сили. Не се ходи навън през нощта, а жените следват редица обичаи, за да предпазят домовете си от злото.

Новини

Подобни новини

Вашият коментар през Facebook

Изпрати новина