След достойното отстояване на националния интерес и осъществяване на Съединението на Княжество България и Източна Румелия на 6 Септември 1885 усилията на българите се насочват към обявяване на Независимостта на България. Обединена след Съединението, с пораснал авторитет и самочувсъвие след смазващата победа над Сърбия в Сръбско-българската война, България е продължавала да бъде васална на Турция държава.

Освен безспорната ни военна мощ след 1903 година започва българското икономическо чудо, като икономиката на държавата ни пораства с небивали темпове. След неуспешното Илинденско-Преображенско въстание, на всички им е ясно, че пътят за освобождение на поробените земи минава през независимост и война. За тази цел, правителството на България използва икономическия подем за модернизиране и въоръжаване на българската армия. Война на васал срещу суверен е била немислима от гледна точка на международното право.

Българските дипломатически представители и князът правилно преценят благоприятната международна обстановка и правят множество дипломатически совалки, и въпреки нежеланието на огромната част от Великите сили за промяна на статуквото успяват. Така На 22 септември 1908 година в църквата „Свети 40 мъченици“ на Царевец, в Търново княз Фердинанд прочита манифест за обявяване на независимост и приема титлата цар на българите. Титлата цар е равностойна на император. Османската империя включва в своя арсенал заплахите, на което българското правителство отговаря с мобилизация и декларира решимост за защита на независимостта с война.

Великите сили са в шок. Те не са готови за избухване на война на континента и полагат усилия за мирно уреждане на спора. Всички опити да бъде пречупено желанието на българите за независимост, приключват с провал. А Великите сили вече оказват върху Високата порта за мирно уреждане на спора. В крайна сметка, на днешна дата през 1909 се подписва протокола, с който Османската империя окончателно признава вече съществуващия факт – България е независима и продължава своето възходящо развитие като такава.

Блестящата дипломатическа подготовка и твърдият отпор на всички опити за елиминиране на Независимостта за пореден път показват, че България е държава, с която всички трябва да се съобразяват. А от този момент насетне тя е и пълноправен участник в международните отношения.