Коледни заговезни се нарича днешния ден. Той се смята за последния, в който може да се блажи - т.е. да се яде месо, яйца, млечни продукти. От утре започват коледните пости, които ще продължат до Коледа.

По българска традиция, тази вечер на трапезата се слага пиле с кисело зеле, тиквеник с повечко орехи и пълнени чушки с боб. Лъжицата, с която стопанката е сипвала от блажното ядене, се скрива и не се пипа чак до Коледа, когато пак се хапва блажно.

Постът се нарича още Малка четиридесетница за разлика от Голямата (Великденския пост). Преди Коледа вярващите постят, за да се подготвят пречистени да посрещнат раждането на Божия син Иисус Христос. Други го правят, за да прочистят тялото си от натрупаните токсини. Трети, защото са убедени, че постейки телесно и духовно ще се извисят над дребните страсти и нечисти помисли и ще постигнат хармония у себе си. Каквито и да са мотивите е важно да се знае, че 40-дневното лишение от обичайните храни и начин на живот са сериозно духовно и физическо изпитание. В мъдрите книги пише, че не е толкова важно какво „влиза“ в устата, а какво излиза от нея. Т.е. през тези четиридесет дни, човек следва да се въздържа от злословие, клевети, обиди и пр. Това следва да са дни на добротворчество, на проявена милост и помощ към нуждаещите се, на прошка и покаяние. Не напразно се препоръчва полово въздържание и употреба на алкохол.

От постите са освободени малките деца, бременните жени, болните и стари хора.            

Венчавките са забранени от 15 ноември  до Въведение Богородично /21 ноември/ и от Игнажден /20 декември/ до Богоявление, Йордановден /6 януари/.