На 20 август имен ден празнуват всички, които носят името Самуил, което означава: "Измолен от Бога". Легендата разказва, че в град Рама или Ариматея, живял един благочестив човек на име Елкана от Левиевото коляно. Той имал две жени - Ана и Фенана. Любимата му жена Ана била бездетна, а у израилтяните безплодието се считало за знак на Божия немилост.

Затова Ана тъгувала много, пък и познайниците й странели от нея и дори я презирали. Елкана изпълнявал усърдно всички наредби на закона. На всички големи празници ходел със семейството си в Силом, където тогава се намирала скинията, за да принесе жертва Богу.

Веднъж след жертвоприношение той седнал да обядва със семейството си. Само Ана едничка не могла нищо да яде: сърцето й било пълно с тъга и тя пак отишла в скинията да се моли. Дълго се молила и плакала. Тя молила Бога да й даде син и обещала, че ако той й окаже тая милост, тя ще Му го посвети.

Милосърдният Бог изпълнил нейната просба: тя родила син и го нарекла Самуил, което значи "измолен от Бога".

След няколко години станало ясно, че момчето има дарба да пророкува. Докато растял, той поучавал израилтяните и ги карал да се покаят за греховете си. Народът го слушал и изпълнявал напътствията му. Затова според желанието на всички го избрали за съдия и началник.

С помощта на Самуил израилтяните се избавили от двадесетгодишното филистимийско робство. Управлявал мъдро и справедливо. 

Самуил умрял в дълбока старост и целият народ жалил за него. Погребали го в Рама.