Цялостна реконструкция на Медицинския център за рехабилитация и спортна медицина I в Пловдив започва следващата седмица. Амбицията е бившият Спортен диспансер да се превърне в съвременен център за спортна медицина и рехабилитация, който да предоставя висококачествени медицински услуги както на професионални спортисти и техните треньори, така и на деца, подрастващи и граждани, нуждаещи се от специализирана помощ.

Това стана ясно по време на националната конференция „Спорт и здраве“, проведена в медицинския център. Форумът събра представители на местната власт, здравни и образователни институции, спортни клубове и университети в момент, когато Пловдив активно подготвя кандидатурата си за Европейска столица на спорта през 2028 г.

Проектът за обновяване на сградата се реализира по програмата „Пловдив – по-чист, зелен и социално отговорен град“. Директорът на дирекция „Здравеопазване“ към Общината Лилия Неделева обясни, че в същия проектен фиш са включени още ДКЦ 5, където санирането вече започна, пространството отпред, както и паркът „Кан Крум“ в район „Тракия“.

Управителят на Медицинския център за рехабилитация и спортна медицина д-р Енчо Енев съобщи, че в момента се извършват последните подготвителни дейности по откриването на строителната площадка след проведени срещи с изпълнителя. Очаква се още през следващата седмица да започне изграждането на скелето по корпус А на сградата.

Първият етап от проекта е насочен към подобряване на енергийната ефективност на сградата и включва хидроизолация на покрива, подмяна на дограмата с нова PVC дограма и двоен стъклопакет, външна топлоизолация, изграждане на аварийно стълбище съобразно противопожарните изисквания, монтаж на външен асансьор за осигуряване на достъпна среда, както и изграждане на модерна чилърна система за централизирано отопление и охлаждане, съчетана с енергоспестяващо осветление.

Финансирането на този етап възлиза на около 2,3 милиона евро. 95% от средствата са осигурени чрез европейски фондове за енергийна ефективност, а останалите пет процента ще бъдат осигурени чрез общинско съфинансиране. По думите на Лилия Неделева необходимото самоучастие от приблизително 130 000 евро ще бъде предоставено от бюджета на Община Пловдив под формата на временен безлихвен заем. Изпълнител на проекта е фирмата на Тодор Абаджиев.

Срокът за изпълнение на първия етап е 220 дни, но ръководството на центъра си поставя цел строителните дейности да приключат до края на годината.

След приключването на външното обновяване предстои реализацията на втория и третия етап от проекта. Те предвиждат цялостна вътрешна реконструкция на помещенията, включително обновяване на подови настилки, стени, тавани и довършителни работи, както и модерно обзавеждане и доставка на високотехнологична медицинска апаратура. Общата стойност на тези етапи се оценява между 4 и 5 милиона евро, като необходимото финансиране предстои да бъде търсено от държавата, общината и други възможни източници.

Плановете предвиждат първият етаж да разполага със съвременни възстановителни зали, включително инфрачервена и класическа сауна. На партерното ниво ще бъдат съсредоточени физиотерапевтичните и ортопедичните дейности, а нагоре ще бъдат разположени административните звена, лаборатории и кабинети за функционална диагностика.

Д-р Енев подчерта, че целта не е постепенна промяна, а истинска трансформация на центъра в национален модел за спортна медицина. По думите му в страната от някогашните 12 центъра по спортна медицина днес функционират едва три – в Пловдив, Варна и Велико Търново. Именно затова пловдивският център има потенциал да се превърне в национално методическо звено към Министерството на здравеопазването и Министерството на образованието.

Особено внимание по време на конференцията беше отделено на профилактиката при децата. Според данни, представени от д-р Енев, около 400 000 от общо 870 000 ученици в страната страдат от гръбначни изкривявания. В отделни училища в Пловдив делът на засегнатите деца варира между 40 и 60 процента. Според специалистите навременното откриване на тези проблеми е от решаващо значение, тъй като позволява лечение без оперативна намеса.

Присъстващите на дискусията настояха за създаването на национална програма за мониторинг и профилактика на гръбначните изкривявания, наднорменото тегло и плоскостъпието при децата. По думите на д-р Енев подобна програма може да се превърне в добра практика не само за България, но и за целия Европейски съюз. Бяха поставени и редица проблеми пред развитието на спортната медицина у нас. Сред тях са липсата на медицински стандарт по спортна медицина, ограниченията в действащата нормативна база и отсъствието на механизми за финансиране на спортно-медицинските дейности чрез Националната здравноосигурителна каса.

„Съвременният спорт изисква наука и специализирано медицинско участие. Тази връзка е прекъсната от дълго време и трябва да бъде възстановена. Днес правим първата стъпка към тази промяна, която трябва да доведе до модернизация във всички сфери и по-добра координация между институциите“, заяви д-р Енев.

Зам.-кметът по спорт и младежки дейности Николай Бухалов също изрази категорична подкрепа за модернизацията на лечебното заведение. Той припомни, че сградата практически не е претърпяла сериозни промени от десетилетия, докато медицината и технологиите са се развивали с изключително бързи темпове. По думите му Пловдив има остра нужда от съвременен спортен диспансер, който да обслужва както елитните спортисти, така и учениците и всички граждани, нуждаещи се от профилактика, диагностика и рехабилитация.

В момента в медицинския център работят 15 души. След завършването на трите етапа на модернизацията се предвижда броят на специалистите да нарасне до поне 60, което ще позволи значително разширяване на дейностите и обслужването на пациентите.

„Провеждането на конференцията „Спорт и здраве“ е ясен израз на последователната политика на Община Пловдив за укрепване на общественото здраве, развитие на профилактиката и насърчаване на активния начин на живот“, подчерта Лилия Неделева. Според нея инвестициите в модернизацията на здравната инфраструктура са стратегически избор, който ще гарантира по-високо качество на медицинските услуги, по-добри условия за работа на специалистите и по-ефективно управление на публичните ресурси.

Конференцията завърши с приемане на резолюция, която бе подписана от всички присъстващи. Те поеха ангажимент да начертаят конкретни мерки и да работят съвместно за възстановяване и развитие на българската спортна медицина като стратегически елемент от националната политика за здраве, спорт и качество на живот. Призовават и за срещи с министрите на здравеопазването, образованието и спорта, както и с ръководството на Българския олимпийски комитет, с които да започнат активно сътрудничество.