Повече от 20 мисии, тежко пострадали пациенти и спешен транспорт между лечебни заведения. Това е част от ежедневието на д-р Тони Петков, който работи в един от екипите на Центъра за спешна медицинска помощ по въздуха. Той е завършил медицина в Пловдив, а професионалният му път е посветен на спешната и интензивната медицина.
„Не мога да ги преброя всички. Може би са над 20, но не мога да кажа точна бройка, защото просто не ги броя и не ги следя“, разказва пред TrafficNews д-р Петков.
Мисиите му са най-различни – от първични интервенции при катастрофи и тежко пострадали хора до вторични транспорти от едно лечебно заведение към друго, когато пациентът има нужда от по-високо ниво на медицинска помощ. Сред хората, които е превозвал, има и деца, и възрастни.
При вторичните мисии основната му задача е да поддържа пациента стабилен по време на полета, докато бъде транспортиран до лечебно заведение с необходимата компетентност.
„А при първични мисии моята роля е да оценя пациента първично, да установя травмите, да ги стабилизирам, докато се качим във въздуха, за да мога да ги поддържам и да закарам пациента до лечебно заведение, в което да бъде овладян“, обяснява лекарят.
Именно първичните мисии са тези, които най-често остават в съзнанието на хората, които наблюдават работата на медицинския хеликоптер. За самия д-р Петков обаче всяка мисия е предизвикателство.
„За мен всяка една мисия е предизвикателна, за да мога да се справя със състоянието на пациента и да го закарам жив и стабилен, за да може да продължи неговото лечение“, казва той.
При работа на терен екипът на въздушната спешна помощ се включва заедно с останалите служби – полиция, пожарна и други спасители. Сред най-честите случаи, при които се налага намесата на медицинския хеликоптер, са тежките катастрофи.
„Катастрофите, които се случваха последно през лятото – на три или четири съм бил и сме ги обработвали. Това са основно случаите, в които участваме“, разказва д-р Петков.
В подобни ситуации решаваща е работата в екип.
„Най-важна е екипната работа. Екипажът се състои от лекар, медицинска сестра и двама пилоти, с които сме в много добра колаборация“, посочва той.
По думите му от значение са и богатият набор от медицински консумативи и апаратура, които екипът може да използва по време на всяка мисия, както и добрата координация между лечебните заведения.
Работата на въздушната спешна помощ обаче изисква внимание не само от медицинските екипи, но и от хората, които се намират около мястото на кацане.
„Молбата ми към тях е да не ни пречат и да стоят на абсолютно безопасно разстояние от хеликоптера – поне 20–30 метра настрани“, казва д-р Петков.
По думите му хеликоптерът естествено привлича вниманието на хората, но когато машината изпълнява медицинска мисия, безопасността трябва да бъде на първо място.
„Хеликоптерът е атракция, но когато работим, е и много опасен, а безопасността за нас е на първо място“, подчертава той.
Освен да спазват дистанция, хората трябва да се огледат и за предмети, които могат да бъдат повдигнати от въздушната струя и да застрашат както екипа, така и останалите около мястото.
Работата на д-р Петков и неговите колеги бе показана отблизо и пред най-малките посетители на Kids Expo Plovdiv 2026. В рамките на изложението, което се проведе на Братската могила в Пловдив, медицински хеликоптер се превърна в една от големите атракции за децата. Те имаха възможност да разгледат машината отвътре, да видят медицинското оборудване и да научат повече за това как въздушните медици достигат до хора в критично състояние.
На едно място Kids Expo събра представители на различни професии и служби – военни, полицаи, пожарникари, спасители, медици и спортисти. Децата можеха не само да наблюдават демонстрации, но и да се докоснат до техниката и работата на различните екипи.
Именно срещите като тази дават възможност на децата да видят зад машината и униформата хората, които всеки ден работят в ситуации, в които времето може да се окаже решаващо.
За д-р Петков това е професия, която изисква концентрация, подготовка и желание да помогнеш.
„Работим го с желание и с много внимание към всичко, което се случва“, казва той.
