Нямам снимки от началото в България, защото тогава вярвах, че лечението ще остане тук и ще се справим. Не мислех за кампании, за дарения и за това, че ще трябва да обяснявам болката си пред непознати хора.
На тази снимка Вики е още спокойно момче с усмивка, без да знае каква тежка битка започва, разказва майката на момчето.
Днес вече знаем.
Повече от година живеем в Истанбул. Това не е престой, а живот, който е изцяло подчинен на лечението. Всеки ден сме близо до болницата, защото всеки момент може да се наложи спешен прием.
Животът ни се превърна в поредица от изследвания, чакане, страх и постоянни разходи. Квартира, лекарства, документи, преводи, пътувания-всичко това върви заедно с болестта.
Има дни, в които чакаме резултатите като присъда. Днес едно изследване, утре друго, след това нови решения и нови притеснения. Опитвам се да бъда силна пред детето си, но вътрешно се страхувам.
Най-тежкото е, че лечението не зависи само от лекарите. Зависи от това дали ще можем да продължим да го финансираме.
В началото не знаех как ще се справим и дали някой ще ни помогне. Днес знам, че без вас нямаше да стигнем дотук.
Затова отново се обръщам към вас.
Виктор страда от остеосарком, метастатичен. Рядко, животозастрашаващо онкологично заболяване. А при Виктор - с множество разсейки в белите дробове. Чухме страшната диагноза в първите дни на 2021г.
Моля ви, помогнете на Вики да продължи лечението си. Помогнете ни да издържим и да не се предадем.
Зад тази снимка стои едно дете и едно семейство, което се бори.
Всяка помощ е важна. Всяко споделяне също може да помогне.
Благодаря на всеки, който ще подаде ръка.
Може да дарите с карта, PayPal, ApplePay, GooglePay, Revolut