Веселин Костов, „Браво, Пловдив”: Градът има невероятен потенциал, а не трябва много, за да се разгърне

Автор: Plovdiv Now 4807
Веселин Костов, „Браво, Пловдив”: Градът има невероятен потенциал, а не трябва много, за да се разгърне

Веселин Костов е създателят на „Браво, Пловдив”. Гражданското сдружение, което доби голяма популярност под тепетата, реши да участва на местните избори. Доброволците и участниците в „Браво, Пловдив” споделят, че решението е емоционално и спонтанно, което обаче в никакъв случай не значи, че е грешно.

Изборното законодателство спря Веселин Костов да бъде кандидатът за кмет на  „Браво, Пловдив”, но той продължава да бъде моторът на организацията, която на предстоящия вот ще се яви с регистрацията на „Българска прогресивна линия”.  Кандидатът за кмет е Савина Петкова, която има сериозен опит както в Община Пловдив, така и в Общинския съвет, където бе председател.

Пред TrafficNews той разказа за себе си, за Белгия и хората, за Пловдив и хората, както и какво според него трябва да се промени под тепетата.

- Г-н Костов, въпреки че бяхте анонсиран като кандидат-кмет на Пловдив от „Браво, Пловдив“, след това сменихте кандидата. Причината е липса на настоящ адрес в България, въпреки че постоянният Ви е в Пловдив. Притеснява ли Ви тази грешка?

- Ние не сме политици, а и като хора не сме имунизирани срещу грешки. Това смятам, обаче, че е грешка на растежа. Ние сме пловдивчани, обединени около една цел – да направим града ни по-добро място за живот. Не искам да даваме празни обещания, както много от обиграните политици в Пловдив, а накрая виждаме какъв е резултатът.

Наистина останах изненадан от решението на ОИК, според което моите адресни регистрации не отговарят на изискванията. От 1997 година не съм променял постоянния си адрес на ул. „Иван Вазов”, но законът е закон и всички трябва да го спазваме. Идеята, с която аз и моите съмишленици създадохме  „Браво, Пловдив!” не бе да влизаме във властта. Решихме да се включим в местните избори, когато направихме десетки акции за подобряване на градската среда и потърсихме съдействие от  общината за казуси, с които не можем да се справим. Но получихме само формални отговори , които по никакъв начин не ни задоволяват. „Браво, Пловдив” тепърва ще се развива и ще ангажира все повече доброволци.

Предавам щафетата на един от учредителите на сдружението Савина Петкова, която освен ентусиазъм за промени, притежава и огромен административен опит.  Аз оставам начело на „Браво, Пловдив” и ще я подкрепям с всички сили.

-Разкажете повече за себе си – кое Ви отведе в Белгия и  след  това ви върна в Пловдив?

-След развода на родителите ми, с майка ми отидохме в Белгия. Беше 83-та година, аз бяха на 11 години, като деца чувахме пропагандата,  че на запад животът е ужасен. Първият град, който отидох бе Венеция. Разбрах, че нещата, които ми говориха – не бяха въобще така.

Обиколихме цяла Европа и видях, че светът е различен. Всяко лято си идвах при баща ми. Беше много зает, като директор на „Туристстрой”. Имам снимки по бански на Елените, докато строят хотелите. Завърших в католически колеж в Брюксел, който бе много строг, но това бяха най-добрите училища тогава.  След средното ми образование записах икономика, изкарах една година, но разбрах, че това не е моето. Видях случайно една реклама за дизайн и маркетинг и ме запали. Така записах  графичен дизайн,  тогава беше и зората на компютрите. Беше изключително интересно, като завърших първи по успех.  През фондация ми предложиха да направят  магистратура напълно безплатно в САЩ. Замислих се, но отказах – исках да работя. 

Първата ми работа бе при фотограф, който  ретушираше снимки.  Оттам отидох в рекламна агенция, като за няколко години смених 3 или 4 местоработи. Просто това беше начинът да ти се увеличи най-бързо заплатата, а за един млад мъж това е важно, а и откъм самочувствие. В третата компания бях креативен директор, тя се сля с друга и стана една от най-големите в Белгия.

В големите агенции те изцеждат като лимон, вадиш пари, но нямаш време да ги харчиш. Имаш време само да спиш.

Бях казал, че ще  работя до един момент за друг и след това ще си направя моя фирма. Така и стана – отворих бизнес, а първите ми клиенти бяха последната ми фирма, като им бях нещо като подизпълнител.   Нещата вървяха добре, но COVID-19 промени много и света на рекламата и бизнес средата в Белгия.

-Как реши да се върнеш в България и от света на рекламата да пълниш дупки и да оправяш градската среда?

-Има една много добра книга „99 франка” на Фредерик Бегбеде. В света на рекламата  буквално изперкваш от комерсиалната част – виждаш продуктите, знаеш капаните, виждаш контрола над хората, а в един момент това ти идва прекалено много.

Всеки трябва да вади пари, но трябва да има и друго, което да ти носи удовлетворение, а да помагаш на хората е нещо такова.

Бях женен за белгийка, от която имаме прекрасен син. Тя се разболя от рак, с който се бореше 3 години. След като се излекува, нещата се случиха така, че се разделихме, но останахме много добри приятели. Синът ми порасна, почина баща ми, а майка ми поиска да се върне в България, за да изкара старините си тук.

Ковид много промени бизнес средата в Белгия. Допреди нея хората там искаха постоянно среща очи в очи, но след локдауните там също се наложи модела на дистанционна работа и онлайн комуникация.  Така аз се върнах в България, а и запазих доста от белгийските си клиенти.

Когато се върнах за постоянно в Пловдив видях, че хората се променят. Когато си в един град всеки ден не го забелязваш, но отвън се вижда. Има една част от младите хора, които искат промяна, вижда се и в манталитета им, много от „мозъците”, които изтичаха – вече искат да остават в България. Това променя много неща.  

-Каква разлика виждаш в Пловдив по отношението на развитието на града?

-В някои сектори развитие няма, дори има западане и деградиране. Политическият елит е слаб, малкият бизнес върви добре засега  – заведения, фирми със специфичен профил и сегмент. Няма обаче инфраструктура за нещо по-голямо откъм развитие. Недоумявам как може да има летище, а то да изпълнява едва няколко полета седмично. Трудно могат да се привличат туристи без подходящ транспорт и инфраструктура, а градът имам какво да предложи. Още повече, че не се искат някакви невероятни усилия за това, не разбирам защо не се прави.

-Как възникна „Браво, Пловдив”?

-В Брюксел съм правил подобни инициативи с приятели. Там обаче нямаше  този успех, който е тук. Не вярвах, че ще дойдат толкова много хора и ще стават все повече.  В Белгия по такива мероприятия ходят един специфичен тип хора, а тук се включиха всякакви типажи -  от хора със скромни възможности до много богати, пловдивчани от различни социални  групи.  Въпреки това всички слагаха фланелките с „Браво, Пловдив” и работиха наравно – за да направят улицата, паркчето, квартала едно по-добро място.  Когато се облекат, те стават част от общността.  Например фенове на Локо и Ботев рамо до рамо монтираха пана за баскетбол.

Аз давам повечето идеи, но много се радвам, че намерих хора, с които да ги реализираме. Дори и да имаш най-добрите идеи, ако няма кой да ги материализира – те си остават в главата ти. В чужбина хората са по-различни – те са строго профилирани. Тук зъболекар може да си ремонтира къщата напълно сам. Това е удивително.

-Какво трябва да се промени в Пловдив, за да бъде нормален европейски град?

- За мен Пловдив има потенциал да прогресира и надмине редица известни европейски градове, ако му се даде шанс.  

Задължителното условие, което трябва да се случи, за да просперира Пловдив и България е да имаме действителна съдебна реформа. Хората и инвеститорите да се чувстват по-сигурни и да знаят, че каквото и да се случи ще има справедливост. Така първите  няма да си отидат, а вторите ще дойдат.

Ако има добри условия за живот ще се върнат и десетки хиляди имигранти,  които са от първата вълна на напуснали – в началото на 90-те години. Те ще дойдат с пенсии от 1500 – 2000 евро, които ще остават тук. Това са милиони, налети в българската икономика.  

Въпросът е да си оправим града и да се започне от малките неща – улиците, парка, междублоковите пространства, тротоарите, фасадите на къщите, а не да залитаме по грандомански проекти.

Един чудесен пример мога да дам  от Белгия. Две области – Валония и Фландрия възприеха два различни подхода в развитието си.  Валония започна с огромни проекти,  а Фландрия разчитаха на малки, но на повече места с по-голяма ефективност. Разликата между двете области в момента е огромна и тя е в полза на Фландрия.

За мен този подход е правилният – от малките към големите неща. Първо оправяш дома си, а след това продължаваш с другите неща около него. Ако концентрираме усилията си да направим огромна къща, без да имам възможност да я обзаведем, както трябва – какъв е смисълът?

Изключително важно за развитието на Пловдив е да се случи тази децентрализция, възприета в Европа, а именно данъците за пловдивчани да остават за града и да се инвестират в него. Имаме една ламя, каквото е София, която колкото и да е храниш с пари, тя винаги може да поеме още.

Така ще има средства най-после да се оправят всички квартали на града. Изключително важен е  градският транспорт – без такъв задръстванията никога няма да спрат, а градът ще е все по-затапен.

С пускането на безплатен, редовен и екологичен градски транспорт – хората може да слязат от колите си. Центърът ще може да се направи само за електромобили, което пък ще разтовари още повече движението. Всичко това, разбира се – са дългосрочни проекти.

Реката и тепетата са основен приоритет на „Браво, Пловдив”.  Това е истинско  богатство за Пловдив, а реката стои като джунгла – хората ги е страх да слязат до брега.  Пловдив е свързан с Марица дълбоко – там трябва да е място, където хората да релаксират и да се забавляват.

Това са целите на „Браво, Пловдив” и вярвам, че с помощта на пловдивчани ще ги осъществим. За това моля за подкрепа на изборите на 29 октомври за „Браво, Пловдив – БПЛ” с номер 36 за кмет, районен кмет и листа за общински съветници!

 Купуването  и продаването на гласове е престъпление!

Подобни новини

Вашият коментар през Facebook

Новини Trafficnews logo

Изпрати новина