Технологиите отдавна не стоят отделно от ежедневието, защото те са част от него. Телефонът е почти винаги под ръка, телевизорът често върви на фон, а таблетът изглежда като удобно решение в напрегнат момент. Когато бебето плаче или просто има нужда от разсейване, едно цветно клипче лесно се превръща в бърз изход.

И точно тук възниква въпросът – колко рано е твърде рано? Темата за екраните при най-малките е сред най-обсъжданите в детското развитие. Според препоръките на Световната здравна организация (СЗО) и Българската педиатрична асоциация (БПА), децата под 18-24 месеца не бива да бъдат излагани на екрани. Изключение се допуска единствено за кратки видеоразговори с близки хора. Тези насоки не са просто предпазна мярка, а отразяват реалните нужди на бебешкия мозък в този период, пише здравният сайт puls.bg.

През първите две години развитието протича с изключителна скорост. Всяка секунда се изграждат нови невронни връзки, които зависят от реални преживявания, свързани с допир, движение, звук и най-вече човешко присъствие. Бебето не учи от самото съдържание, а от начина, по който възрастният общува с него, чрез мимики, глас и реакция.

Екраните предлагат ярки образи и бързо сменящи се кадри, но без контекст, който малкото дете може да осмисли. Това не е учене, а силна стимулация, която натоварва нервната система. При по-често излагане може да се наблюдава забавяне в развитието на речта, тъй като липсва живият модел за подражание. Вниманието също може да бъде засегнато, защото мозъкът привиква към интензивни и бързи стимули, което затруднява задържането на концентрация в реалната среда. Сънят често се влошава, тъй като синята светлина потиска отделянето на мелатонин и прави заспиването по-трудно.

Екраните дават и свръхстимулация. Когато мозъкът на детето е изложен постоянно на бързо сменящи се образи и силни звуци, той започва да търси и същото ниво на интензивност и в реалния свят. Детето може да има по-нисък интерес към спокойните и тихи игри, както и трудност при самостоятелна игра и нужда от постоянно внимание. В ранната възраст това променя начина, по който детето се учи да се успокоява и само да регулира емоциите си.

След навършване на две години екраните могат да бъдат въведени, но внимателно и с ясни граници. Детето вече започва да разбира по-добре какво вижда, но това не означава, че времето пред екрана трябва да бъде неограничено. Препоръките са то да не надвишава един час дневно, разпределен в кратки интервали.

От значение е и съдържанието. То трябва да е по-бавно, спокойно и съобразено с възрастта. Още по-важно остава присъствието на родител. Когато възрастният участва и обяснява какво се случва, екранът може да се превърне в споделено преживяване, а не в пасивно гледане.

Добре е също екраните да не присъстват по време на хранене и да се избягват поне два часа преди сън. Това създава по-стабилен режим и подпомага по-лесното заспиване.

Колкото по-късно детето се срещне с екраните, толкова по-добре е за неговото развитие. Истинската игра, движението и живият контакт остават основните фактори, които изграждат здрава основа за учене, общуване и емоционално развитие, а това е нещо, което нито един екран не може да замени.