Българският пазар на труда е изправен пред остра криза за кадри, която принуждава работодателите да внасят рекорден брой сезонни работници от трети държави. В същото време, държавната администрация е принудена спешно да дигитализира и улесни тромавите процедури по наемане, притисната от реалната заплаха от сериозни финансови санкции от страна на Европейския съюз.

Това става ясно от нов правителствен проект за промени в Правилника за прилагане на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност.

Глад за кадри и бум на вноса на работници

Статистиката на Агенцията по заетостта очертава тревожна картина за недостига на работна ръка у нас. Сред секторите с най-остър дефицит са строителството, селското стопанство, индустрията и туризмът (хотелиерство и ресторантьорство). Работодателите в тези сфери формират около 70% от търсенето на пазара и планират да наемат над 160 000 души.

За да попълни тези празнини, бизнесът масово прибягва до внос на кадри за краткосрочна сезонна заетост (до 90 дни). Само за последните 3 години общият брой на подобни регистрации е надхвърлил 75 000. Данните сочат лавинообразен ръст – през 2025 г. наетите за до 90 дни чужденци са 19 057, което е почти двойно повече спрямо предходната 2024 г., когато са били 10 403.

Заплахата от европейски глоби и "ускорена процедура"

Освен от нуждите на бизнеса, спешните законови промени са продиктувани и от ултиматум от Брюксел. Срещу България има открита Наказателна процедура на Европейската комисия заради неправилно въвеждане на директивата за сезонните работници. Ако държавата не предприеме мерки, е изправена пред риск от осъдително решение на Съда на ЕС и налагане на значителни финансови санкции, които могат да засегнат фискалната система на страната.

За да избегне глобите, държавата въвежда "ускорена процедура" за внос на работници. Чужденци от трети държави, които вече са работили като сезонни работници в България поне веднъж през последните 5 години, ще получават своята регистрация за заетост до 90 дни в съкратен срок – само за 3 работни дни.

Край на хартиената бюрокрация и опашките

Досегашната система е довела Агенцията по заетостта до задъхване. Поради огромния обем от хартиени преписки, институцията изпитва невъзможност да обработва заявленията в срок, което пряко удря по интересите на работодателите.

Новите промени предвиждат пълна дигитализация на процеса. Документите вече ще се подават изцяло по електронен път – чрез Системата за сигурно електронно връчване, Портала на електронното управление или специализирана Платформа за производство за издаване на разрешения за пребиваване и работа.

Слага се край и на незаконната практика администрацията да изисква от чужденците хартиени копия от личните им документи (разрешения за пребиваване), което досега е противоречало на Закона за българските лични документи. Освен това, процесът се децентрализира – местните бюра по труда в страната ще получат правомощия сами да обработват заявленията за сезонна работа, вместо всичко да се трупа в централата в София.

Спасителен пояс за бесарабските българи

Реформата решава и друг дългогодишен абсурд – трудностите при наемане на чужденци от български произход (например бесарабски българи), докато те чакат своето разрешение за постоянно пребиваване у нас. Досега липсата на координация между институциите е пречела на тези хора да започнат работа веднага. За периода 2021-2025 г. едва 890 лица с доказан български произход са успели да регистрират заетост по този ред.

Вече Агенцията по заетостта ще проверява статута им автоматично по служебен път чрез системата RegiX (свързана с дирекция "Миграция" на МВР), което ще отпуши достъпа на сънародниците ни зад граница до родния трудов пазар.

С тези промени правителството се надява с един куршум да удари два заека – да утоли жаждата на бизнеса за работна ръка и да спаси бюджета от надвисналите европейски санкции. Остава въпросът колко бързо администрацията ще успее да се адаптира към новата дигитална реалност.